Лицето

Фрик не беше сигурен дали си струваше да се хвърлят толкова усилия и пари за това. След края на партито половината от гостите си тръгваха толкова пияни или така надрусани, че на сутринта нямаше да си спомнят къде са били.

Ако ги сложиш да седнат на градински столове и им дадеш планини от бургери и цистерни с вино, те щяха да се отрежат по същия начин. После щяха да се приберат вкъщи, да си изповръщат червата както обикновено, щяха да заспят като умрели и да се събудят на следващия ден, без да си спомнят нищо.

Като началник на охраната господин Труман имаше две линии в апартамента си — една лична и една служебна.

Само две от шестте прислужнички живееха в имението и те имаха обща телефонна линия с шофьора.

Домакинът по поддръжката на двора си имаше собствена линия, но вдъхващият страх майстор-готвач, господин Сатър, и веселият готвач, господин Баптист, използваха една от линиите на госпожа Макбий.

Госпожица Хепълуайт, личната секретарка на Татко призрак, имаше две линии.

Фреди Ниландър, знаменитият супермодел, подвизаващ се във Фриксилвания като Псевдомама, също имаше собствена линия тук, макар че се бе развела с Татко призрак преди почти десет години и бе посещавала дома с преспиване по-малко от десет пъти оттогава.

Татко призрак бе казал веднъж на Фреди, че звъни на телефона й от време на време с надеждата, че тя ще отговори и ще му каже, че най-сетне се е върнала при него и ще остане вкъщи завинаги.

Ха, ха, ха. Ха, ха, ха.

Фрик бе получил собствена линия, след като навърши шест години. Той не се обаждаше никога на никого, с изключение на случая, когато бе изровил от списъците с телефонни номера на познатите на баща си домашния телефон, липсващ в указателя, разбира се, на господин Майк Майърс, актьора, дублирал гласа на главния герой в Шрек, за да му каже, че Шрек без всякакво съмнение е страхотен.

Господин Майърс се бе държал много мило с него, беше му говорил с гласа на Шрек и с много други гласове и го бе карал да се смее, докато го заболя стомахът. Тази травма на коремните му мускули се дължеше отчасти на факта, че господин Майърс беше невероятно смешен, и отчасти на това, че напоследък Фрик не беше упражнявал групата си от мускули, които участват в смеха, колкото би желал.

Бащата на Фрик, който вярваше в какви ли не свръхестествени явления, бе заделил последната телефонна линия за обаждания от оня свят. Това бе цяла история за разказване.

Сега за първи път от осем дни, откакто Татко призрак се бе обадил за последен път, Фрик чу своя телефонен сигнал да звъни от телефоните в стаята с влакчетата.

Всеки живеещ в имението си имаше различен сигнал за линиите, които му бяха на разположение. Всяка от линиите на Татко призрак звънеше с едно просто брррррр. Сигналът на госпожа Макбий представляваше поредица от удари на мелодични камбанки. Линиите на господин Труман свиреха първите девет тона от шапката на едно много старо телевизионно предаване, Полицейска мрежа, което беше глупаво, и господин Труман също мислеше така, но го търпеше.

Тази сложна телефонна система можеше да произведе до дванайсет различни сигнала. Осем от тях бяха стандартни. Четири, сред тях Полицейска мрежа, можеха да се направят по поръчка на клиента.

Фрик бе получил най-тъпия от стандартните сигнали, описан от производителя като „бодър, приятен за децата сигнал, подходящ за бебешка или за детска стая“. Защо на новородените или едва проходилите малки деца им трябваха лични телефони беше необяснимо за Фрик.

Дали щяха да се обадят в бебешкия магазин да си поръчат гумени пръстени за чесане на венците с вкус на раци? Или може би щяха да позвънят на майките си и да кажат: „Ох, нааках се в пелените и не ми е приятно“.

Тъпа работа.

Тинга-линга-лиии — провикваха се телефоните в стаята с влакчетата.

Фрик мразеше този звук. Беше го намразил, когато беше на шест години, и сега го мразеше още повече.

Тинга-линга-лиии.

Това би могъл да бъде противният звук, издаван от рунтаво, тумбесто розово полумече, полукуче, тъпоумен герой от предаване за деца в предучилищна възраст, които смятаха, че идиотски програми като Телетъбиз са върхът на хумора и интелигентността.

Чувстващ се унизен, макар че беше сам, Фрик натисна ключовете на два трансформатора, за да изключи захранването на влакчетата, и вдигна телефона след четвъртото иззвъняване.

— Хамбарът за бургери във фермата за хлебарки на Боб — избъбри той. — Специалитетът на деня ни днес е препечен сандвич със салмонела и руска салата за един долар.

— Здравей, Елфрик — каза мъжки глас.

Фрик бе очаквал това да бъде баща му. Ако вместо това бе чул гласа на Псевдомама, той щеше да получи сърдечен удар и да падне мъртъв върху пулта за управление на влакчетата.