Лицето

— Трийсетте и четирийсетте години на двайсети век. Епохата на черно-белите филми. Тогава щях да бъда звезда.

— Наистина ли?

— Аз съм прекалено изявен за цветното кино. Личността ми направо избухва от екрана. Не се вмества в рамките на това изкуство, не може да се смели от публиката.

— Разбирам.

— В ерата на цветното кино всички кинозвезди са плоски, безлични, повърхностни.

— И как се обяснява това?

— Цветовете, дълбочината на полето, което съвременните камери пресъздават, триизмерното озвучаване — всичко това кара плоските личности да изглеждат внушителни, придава им мощна илюзорна дълбочина и сложност.

— Ала при теб…

— При мен поначало има такава широта и дълбочина и такава жизненост, че подсилващият ефект на модерната технология ме превръща в карикатура.

— Сигурно е много неприятно — прояви съчувствие Хазарт.

— Не можеш дори да си представиш колко е неприятно. В черно-бялото кино аз бих изпълнил екрана, без да притеснявам публиката. Къде ще намериш в наши дни еквиваленти на Богарт и Бакол, на Трейси и Хепбърн, На Кари Грант, на Гари Купър и на Джон Уейн?

— Никъде — съгласи се Хазарт.

— Те не биха имали успех в наши дни — увери го Рейнърд. — Прекалено изявени са за съвременното кино, прекалено дълбоки и обаятелни. Какво ти е мнението за Покорителят на Луната?

— За какво? — намръщи се Хазарт.

— За Покорителят на Луната. Най-новият нашумял филм на Чанинг Манхайм. Двеста милиона долара печалба от продажбата на билети.

Вероятно Рейнърд до такава степен беше вманиачен на тема Манхайм, че рано или късно щеше да извърти всеки разговор в тази посока.

Ала Хазарт внимаваше да не се издаде.

— Не ходя на кино.

— Всички ходят.

— Не е така. За печалба от двеста милиона долара е нужно да се продадат приблизително трийсет милиона билета. Навярно под десет процента за цялата страна.

— Да, но някои хора гледат филми по телевизията, на дискове.

— Може би още трийсет милиона. Вземи който щеш филм и ще разбереш, че поне осемдесет процента от населението не са го гледали. Хората са заети с други неща.

Рейнърд изглеждаше стъписан от идеята, че киното не представлява пъпът на света. Макар да не посегна за пистолет в нито един от станиолените си кобури, раздразнението му от посоката, в която бе тръгнал разговорът, беше явно.

Хазарт си възвърна благоразположението му, като рече:

— Виж, през черно-бялата ера, за която говориш, половината от хората в страна са ходили на кино веднъж в седмицата. Актьорите наистина са били звезди в онези дни. Всички са гледали филмите с Кларк Гейбъл, с Джими Стюарт.

— Именно — съгласи се Рейнърд. — Манхайм не би бил забелязан в черно-бялата ера. Би бил прекалено невзрачен и щеше да е забравен досега. Всъщност нямаше да е просто забравен, а непознат.

На вратата се позвъни.

С учудване и леко раздразнение в гласа Рейнърд рече:

— Не очаквам никого.

— Аз също — каза Хазарт сухо.

Рейнърд погледна към прозорците, където прогизналият сив здрач отстъпваше бавно зад стъклото.

Сетне насочи вниманието си към екрана на телевизора. Гейбъл и Колбърт продължаваха да стоят замръзнали посред любовния си спор.

Най-сетне Рейнърд се надигна от дивана, но се поколеба и хвърли поглед към торбите с пържени картофки.

Наблюдавайки това странно изпълнение, Хазарт се чудеше дали актьорът не се приближаваше към състоянието, в което под влиянието на метамфетамина наркоманът бързо преминава от превъзбуда към замъглено съзнание и пълно изтощение.

Когато отново се позвъни, Рейнърд най-сетне прекоси хола.

— Аман от тези продавачи на Христос — измърмори той ядосано, но и с досада и отвори вратата.

От положението си в креслото Хазарт не можа да види кой изстреля куршумите. Тежкото бум-бум-бум от трите бързи изстрела обаче му подсказа, че убиецът използва оръжие с голям калибър.

Освен ако мисионерите не бяха възприели тактиката на агресивна агитация, Рейнърд не бе отгатнал правилно целта на посетителя.

Хазарт се изправи от креслото на второто бум и посегна към кобура на пистолета си на третото.

Също толкова простосмъртен, както дори и Гейбъл, и Богарт се бяха оказали, Рейнърд политна назад и се строполи, разплисквайки ярката червена боя на кръвта по черно-белия апартамент, в който той бе проявявал такава широта, дълбочина и жизненост.

Хазарт тръгна към актьора и чу стъпки на бягащ човек по коридора.

В широките гърди на Рейнърд от упор бяха изстреляни три куршума. Единият от тях беше откъснал значителни парчета от сърдечния му мускул и ги отнесъл през изходната рана на гърба му. Беше се превърнал в материал за моргата още докато падаше.

Безжизнените, разширени от шока сини очи на актьора изглеждаха по-малко студени, отколкото бяха приживе. Видът му говореше, че вече е готов за среща със Създателя.

Хазарт прескочи трупа и излезе от апартамента. Той видя, че убиецът е стигнал до края на коридора и е започнал да се спуска по стълбите надолу, като вземаше по две стъпала наведнъж. Хазарт хукна след него.

Глава 21

Денят си отиваше с дъжд и мъгла, но суровото лице на нощта още не се беше показало.