Лицето

Когато влезе в блока, той не взе асансьора, а се качи по стълбите.

Веднъж бяха стреляли по него в асансьора. Когато на шестия етаж вратата се беше отворила, престъпникът го чакаше там.

Когато си мишена в асансьор, нямаш много място да избегнеш куршума. По-лошо беше само да те спипат в телефонна кабина и в паркирана кола.

По Хазарт бяха стреляли, докато седеше в паркирана кола, но никога в телефонна кабина. Той смяташе, че това е само въпрос на време.

Стрелецът, който го бе очаквал до вратата на асансьора, бе въоръжен с деветмилиметров пистолет. И бе намокрил гащите от нерви.

Ако убиецът бе по-хладнокръвен или пък въоръжен с пушка, Хазарт не би останал жив.

Първият куршум се беше забил в тавана на кабината. Вторият бе пробил задната стена. Третият бе ранил леко в ръката непознатия, който бе пътувал заедно с Хазарт.

По-късно се бе разбрало, че непознатият, данъчен агент, е бил набелязаната жертва. Хазарт просто се бе озовал на грешното място в грешното време, осъден да умре само защото е свидетел.

Данъчният агент не беше подложил стрелеца на жестока финансова ревизия или нещо от този род. Той бе чукал жена му.

Вместо да отвърне със стрелба, Хазарт се бе снишил и измъкнал пистолета от стрелеца. После го бе, притиснал към стената в коридора и му бе смачкал тестисите с коляно. Беше му счупил и ръката.

По-късно, няколко месеца по време на развода, той бе ходил с жената на стрелеца. Тя не беше лош човек. Просто се бе замесила с неподходящи мъже.

Хазарт се качи на втория етаж на блока, като не се чувстваше особено спокоен в капана на стълбището.

Когато стигна до апартамент 2Б, той позвъни, без да се колебае.

Ролф Рейнърд отвори вратата. Видът му отговаряше напълно на описанието на Итън, включително и такива подробности като студения блясък на метамфетамина в сините му очи и слюнката в ъгълчетата на устата му, които подсказваха колко редовно се друса до такава степен, че в момент на токсична психоза, мислейки се за Спайдърмен, можеше да се развърти лудешки из апартамента си и да започне да източва копринени нишки от китките си.

Хазарт показа полицейската си значка, избълва разни врели-некипели за това как Джери Немо е заподозрян в убийството на Картър Кук и бе пуснат в апартамента толкова бързо, че от ушите му още се стичаше вода.

Продукт на силови тренировки и протеинови добавки на прах, Рейнърд имаше вид на човек, който изяжда по дванайсет сурови яйца всяка сутрин само за да може да поддържа мускулната маса на десния си трицепс.

Хазарт Янси беше по-едрият и без съмнение по-умният от двамата, но той си напомни, че трябва да бъде нащрек.

Рейнърд затвори външната врата и заведе Хазарт в хола, изразявайки искрено желание да помогне, както и дълбоко убеждение, че добрият му приятел Джери Немо е неспособен да стори зло дори на муха.

Независимо от любовта или омразата на Немо към мухите, Рейнърд намазваше думите си с искреност също толкова дебело, както ако, облечен в лилав динозавърски костюм, учеше на житейски мъдрости децата в предучилищна възраст в сутрешно телевизионно предаване.

Ако и в сапунените опери актьорската му игра е била толкова бездарна, сценаристите сигурно светкавично е трябвало да извъртят действието така, че Ролф да попадне в смъртоносна автомобилна катастрофа или да развие мозъчен тумор, който да го порази със скоростта на светкавица. А публиката навярно би предпочела за него кървав край с куршум в асансьор.

Мебелите, килимът, щорите, снимките на птиците — всичко в апартамента беше черно-бяло. На телевизионния екран в стар черно-бял филм Кларк Гейбъл и Клодет Колбърт демонстрираха пред Рейнърд как се прави онази работа.

Черният панталон и черно-бялата спортна риза на искрения приятел на Джери Немо бяха издържани в същите цветове като в домашната си обстановка.

Поканен от домакина, Хазарт се настани в едно кресло. Седна на ръба, за да може да стане бързо.

Рейнърд взе дистанционното от масичката и прекъсна Гейбъл и Колбърт насред разговора. Той седна на дивана.

Единствените цветни неща в стаята бяха сините очи на Рейнърд и шарените торби с пържени картофки от двете му страни на дивана.

Торбата отляво имаше хавайски вкус, а отдясно — вкус на сметана и пресен лук.

Хазарт не беше забравил загадъчното, но настоятелно предупреждение на Итън да внимава с пакетите храна.

И двете торби бяха изправени, отворени и достатъчно издути. Хазарт усети слабия аромат на олио от картофите.

Ако в тях сред картофите имаше и пистолети, миризмата им не достигаше до Хазарт. Той не можеше и да ги види, защото торбите бяха от алуминиево фолио и не бяха прозрачни.

Рейнърд седеше с длани, опрени на бедрата си, и облизваше устни, сякаш всеки момент се готвеше да опита солените си лакомства.

Кимвайки към замръзналия образ на телевизионния екран, актьорът рече:

— Това е върхът на забавата за мен. За съжаление, съм родил се прекалено късно. Иска ми се да съм живял в онези времена.

— Какво имаш предвид? — попита Хазарт, който знаеше, че заподозрените се издават най-много, когато говорят за странични неща.