В един от епизодите на
Актьор, който имаше нещастието да бъде избиран все за една и съща роля, обикновено не попадаше в този професионален капан, докато не постигнеше голям успех е превъплъщаването си в незабравим образ. От там нататък публиката не можеше да го възприеме в каквато и да било друга роля, освен тази, която му беше донесла известност.
В случая с Рейнърд обаче той бе избран за една определена роля дори в неуспеха си. Това говореше на Хазарт, че известни качества в личността и поведението на този мъж не му позволяваха друго, освен да пресъздава душевно неуравновесени типове, че му се удаваше да играе ролята на личност, чиято дъска хлопа, защото неговата също хлопаше.
Независимо от нередовния си доход Ролф Рейнърд живееше в голям апартамент в хубава сграда и в добър квартал. Обличаше се изискано, посещаваше най-модните нощни клубове с млади актриси, които пиеха „Дом Периньон“ и караха нови ягуари.
Според бившите приятели на овдовялата майка на Рейнърд, Мина, тя е обичала безумно сина си, била е убедена, че някой ден той ще стане звезда, и го е субсидирала с тлъста сума всеки месец.
Те бяха бившите й приятели, защото Мина Рейнърд беше починала преди четири месеца. Тя бе първо простреляна с куршум в крака и после пребита до смърт с мраморна лампа, богато украсена с инкрустации от бронзова позлата.
Убиецът й бе останал неизвестен. Детективите не откриха нищо, което да ги заведе до него.
Естествено, наследник на богатството й беше единственото й дете, бедният, осъден да играе една и съща роля Ролф.
Актьорът имаше непоклатимо идеално алиби за вечерта, когато майка му бе убита.
Това нито учуди Хазарт, нито го убеди в невинността на Рейнърд. Единствените наследници обикновено имаха желязно алиби.
Според медицинската експертиза Мина бе убита между девет и единайсет вечерта. Смъртоносният удар бе нанесен с такава страшна сила, че шарки от бронзовата позлата върху лампата се бяха отпечатали дълбоко в плътта й и дори върху вдлъбнатата кост на челото й.
Ролф се бе веселил с тогавашната си приятелка и четири други двойки от седем часа вечерта до два часа сутринта. Шумното присъствие на колоритната им група в двата модни нощни клуба, между които те бяха разделили времето си, не бе останало незабелязано.
Във всички случаи, макар че убийството на Мина бе останало неразгадано и дори алибито на Ролф да не беше убедително, Хазарт нямаше с какво да оправдае желанието си да го провери. Случаят бе поверен на друг детектив.
По щастлива случайност един от групата, с която Рейнърд се бе веселил, Джери Немо, беше познат на Хазарт от друг случай, което все пак му отваряше някаква врата.
Преди два месеца един наркопласьор на име Картър Кук бе застрелян в главата. Изглежда, убийството е било последица от кражба — Кук е бил натъпкан с пари и стока.
Приятелят на Рейнърд, Джери Немо, бил позвънил на мобилния телефон на Кук час преди убийството. Немо е бил клиент, пристрастен към кокаин. Уговорил си среща, за да си купи наркотик.
Немо не се смяташе вече за заподозрян. Никой в Лос Анджелис или където и да било на земята не беше заподозрян. Убийството на Кук беше класически пример на кандидат за боклукчийското кошче — случай, който никога нямаше да бъде разрешен.
Въпреки това, ако излъжеше, че Немо продължава да бъде заподозрян, Хазарт имаше оправдание да разпита Рейнърд и да направи преценка за Итън.
Не му трябваше оправданието за Рейнърд. С полицейската значка и известна доза самоувереност Хазарт можеше да измисли стотици истории, достатъчно убедителни да накарат Ролф да отвори вратата и да отговаря на въпросите му.
Ако обаче Рейнърд разкриеше, директно или не, маниакалния си интерес към Чанинг Манхайм или пък, колкото и да бе невероятно, изразеше намерението си да направи нещо лошо на кинозвездата, Хазарт трябваше да предаде случая за разследване извън отдела за убийства. Тогава щеше да му е необходимо достоверно обяснение как се е стигнало до разпита на Рейнърд, когато информацията за Манхайм му бе капнала изневиделица.
Като излъжеше, че смъркащият кокаин приятел на Рейнърд, Немо, продължава да бъде заподозрян в убийството на Картър Кук, Хазарт можеше да си върже гащите.
Той издуха пудрата захар и трохите от ореховки от пръстите си и излезе от колата.
Не си даде труда да вземе чадър. Като се има предвид, че заемаше площ колкото двама футболни защитници, той би трябвало да носи чадър за плаж, за да се опази.
Тръгна бързо, но без да тича, през пороя. Сградата не беше далеч от улицата.
Освен това Хазарт рядко се нагаждаше към света, защото светът обикновено се отстраняваше от пътя му. Той почти не забелязваше дъжда.