Майсторите на желязо

Клиъруотър отхвърли завивката, обърна се към него и легна до дясното му рамо. Стив почувства гърдите й да докосват кожата му — почувства сърцето й да бие под рамото му. Тя прокара ръка по врата му, после по гърба и долепи уста до ухото му.

— Направи онова, което си длъжен да направиш…

Стив стисна бедрата си, притисна се към дюшека и се опита да мисли спокойно.

— Аз имам план. Е, няколко полусурови идеи. Дали те ще проработят, или не зависи какво ще се случи през следващите няколко седмици. — Той спря задъхан от смесица от удоволствие и разочарование. — Хей! Чакай малко. Това е важно!

Ръката на Клиъруотър се върна невинно на врата му. Дясното му рамо беше притиснато уж невинно между гърдите й, но останалата част на тялото й от гръдния кош надолу беше все още под завивките. Стив почти не можеше да мисли за истинската причина за среднощното си плуване. Като се преструваше, че не забелязва какво правят зъбите и езикът й с ухото му, той й разказа за предложението на мъжа в черно: нейният живот срещу смъртта на генералния консул. Гризането на ухото изведнъж спря. И когато той стигна до подробностите за смъртта на То-Шиба, тя се отдръпна.

Стив се надигна на лакът и я погледна. Луната навън беше достатъчно ярка, но вътре в стаята беше твърде тъмно, за да види ясно лицето й.

— Мисълта за неговата смърт ли те разстрои?

Тя протегна ръце към него.

— Не. Страхувам се за твоя живот. Когато дойде времето, нека го убия аз.

— Не — каза Стив. — Това ще застраши живота ти. Ако нещо се случи с мен, ти ще можеш да помогнеш на Кадилак да избяга. Но ако изгубим теб, всичко ще се провали. Никой от нас няма да има шанс.

— Нищо лошо няма да се случи! Не съм ли родена, както и ти, в сянката на Талисмана? Мистър Сноу каза, че Кадилак и аз сме мечът и щитът на Талисмана. Неговата сила тече чрез мен.

— Знам. На това разчитам. Но трябва да използваме тази сила в подходящото време. — Той целуна върха на носа й. — Оценявам предложението ти, но аз трябва да го направя по начина, по който искат те. — Гласът му стана твърд. — Освен това така ще се чувствам много по-спокоен.

Клиъруотър го погали по лицето.

— О, облачни воине, ти нямаш никаква причина да ме ревнуваш от някого. Дори Кадилак не е изживял онова, което изживяхме ние! Майсторът на желязо притежава тялото ми… не сърцето и душата. Аз бях празен съд, лишен от всякакво чувство… и въпреки това той ми казва, че аз съм жената на неговите сънища. И аз наистина съм това за него — сън… нищо повече. По-голяма част от онова, което той мисли, че прави с мен, става в главата му.

Стив слушаше съсредоточено, докато тя разказваше как използва силите си да влияе върху ума на генералния консул. Изглежда, това беше шансът, който търсеше. Той се върна към споразуменията си с мъжа в черно.

— Работата е там, че аз не му вярвам. Затова, когато дойде времето, ти трябва да си с нас в Херън Пул. Не мога да ти кажа как или кога, но ако успея да направя всичко, което се иска от мен, ще стане публичен скандал. И майсторите на желязо ще връхлетят върху нас като лавина. Единствено твоята магия със земята може да ни спаси.

— Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш.

— Знам. Но това е все още много далеч. Никой от нас няма да може да отиде никъде, ако аз не проникна в Херън Пул и не започна работа. И това ни изправя пред друг проблем. Динките търсят из Ни-Исан трекери, които умеят да летят… а аз съм нашарен като мют.

— Отива ти.

— Не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против това. Ти трябва да го разбереш по-добре от всеки друг. Аз донесох сапунени листа, но човекът в черно ги взе и изглежда, няма намерение да ми ги върне. Ти имаш ли?

— Малко… но не достатъчно да изчистиш цялото си тяло.

Стив изруга под нос.

— Няма значение… ще ми ги дадеш ли?

— Сега ли ги искаш?

— Не, по-късно. Мислех си, щом можеш да внушаваш на То-Шиба, може би ще можеш да го накараш да ме премести в Херън Пул.

— Като какъв… като трекер?

— Не, това е доста рисковано. Нямам документ за самоличност. Те ме хванаха дегизиран като мют, затова трябва да остана такъв, докато не видя как ще потръгнат нещата. След това може би ще се променя.

— Тогава какво да му внуша да направи?

— Внуши му да нареди да се направи проверка на пощенската станция и на всички, които работят там — включително пощальоните. Искам да ме извади и да ме прехвърли към домакинския персонал на Кадилак. Няма значение на каква работа.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

Стив тихо се засмя.

— Не се тревожи. След три месеца, прекарани на нива А до колене в канални мръсотии, мога да се справя с всичко, с което ме натовари Кадилак. Малко унижение никога не е навредило никому… а възможността да ми заповядва ще го направи щастлив. — Той я хвана за раменете. — Знам, че това изисква много, но… можеш ли да го направиш заради мен?

— Мога да опитам. — Тя се пресегна и сключи ръце зад врата му.

— Е, това е много по-добро от другите идеи, които се въртяха в главата ти.

— Колко пъти трябва да ти казвам? Той не означава нищо за мен! — Тя се опита да го дръпне да легне, но той не се поддаде.

— А какво ще кажеш за Кадилак?