Малки тайни

— Трябва-да-видя-сина-си. — Гласът ѝ е тих, но изпълнен с гняв и тя може да види, че Дерек е изплашен. — Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, или пък да останеш тук. Не ме интересува. При всички случаи, това е краят.

И двамата знаят, че не говори за разговора им.

Тя грабва чантата, палтото, обувките и ключовете си и минава покрай него, на път към гаража. Автоматичната врата се отваря и Мерин вижда колата на Кастро, паркирана отпред, така че Мерин не може да излезе със собствения си автомобил.

Тя се приближава и почуква на стъклото. Кастро го сваля и я поглежда.

— Отиваш ли някъде? — пита я тя.

— В Просър. Моля те да преместиш колата си, Ванеса.

— Качвайте се и двамата — отговаря Кастро и поглежда зад Мерин.

Тя се обръща и вижда Дерек, застанал зад нея.

— Аз ще карам — казва детективката.

Глава 31

На вечеря се преструват, че всичко е наред, когато нищо не е наред и Макензи не е сигурна защо го правят.

Лорна, която по принцип е странна, е раздразнена и си мърмори под носа, докато пече касерола с риба тон. Погледът ѝ блуждае неспокойно, докато тя се опитва да следи часовника на печката и колко време остава, докато се изпече. Топлината от фурната е затоплила къщата, а навън така или иначе е топло, но Лорна носи ватирана наметка върху топлите си пухени панталони, сякаш е зима.

Чинията на Джей Ар е празна, но не защото е вечерял. Не беше ял въобще. Сега върви напред-назад в хола, пуши трева, пие бира и отчаяно се опитва да се свърже с Джулиан, който не му вдига.

По малкия квадратен телевизор от миналия век дават предаването „Опасност!“, което току-що е започнало.

— Кучи син! — извиква Джей Ар от другата стая.

Макензи скача и изпуска вилицата в касеролата си, когато чува как в стената се разбива бирена бутилка. Счупва се и парчетата падат на дървения под.

Видимо наострила слух, погледът на Лорна пробягва по вратата към другата стая. След секунда разбира, че синът ѝ не е ядосан на нея и се отпуска. Въпреки че чинията ѝ все още е пълна с макарони и риба тон, Лорна грабва едно брауни от пластмасовата кутия в средата на масата. Измърморва нещо под носа си, но Макензи не може да разбере какво.

Наистина ли няма да попита безценното си момченце защо е счупил бутилка в стената в хола ѝ? И двамата са откачени.

Джей Ар я повиква и Макензи оставя Лорна на масата. Влиза в хола, стъпвайки внимателно, за да избегне парченцата стъкло по пода.

— Джулиан не ми вдига.

— Да, досетих се.

Той се вглежда в кухнята, за да провери дали майка му не ги подслушва, но няма нужда да се притеснява. Лорна му е сложила порция макарони в чинията и внимателно маже хлебче с масло. Макензи завърта очи раздразнено. По дяволите, дърта жено, вече ти каза, че не е гладен!

Джей Ар сграбчва ръката на Кензи по-грубо, отколкото е нужно, и я издърпва настрана от кухнята:

— Джулиан не вдига и операторът ме изпраща директно към гласовата му поща.

— Може би няма батерия.

— Има зарядно в колата си. — Джей Ар започва да набира отново. — Ако ме прецака с парите, заклевам се, че ще…

— Защо би направил подобно нещо? — Макензи разтрива мястото, където я беше стиснал. — Няма причина. Просто си параноичен.

Джей Ар отново започва да крачи нервно.

— Дерек каза, че ще плати откупа. Джулиан трябва да му пише, когато се върне в Сиатъл, къде да се срещнат, след което да ми звънне и да ми каже кога ще правят размяната. А той все още не ми е писал.

— Може би все още шофира.

— Трябваше да е пристигнал в Сиатъл преди цял час и вече да се среща с Дерек.

— Може би наистина са се срещнали и ще ти пише всеки момент.

— Тогава защо му е изключен телефонът?

— Може би са някъде, където няма обхват.

— Не би избрал подобно място, за да вземе парите, Ем Кей. По дяволите, помисли малко!

— Мисля. Може би… просто е забравил да ти пише.

— Джулиан не забравя. — Джей Ар се вторачва в нея. — Ще ме прецака, усещам го.

— Ако е вярно, това значи, че прецаква и мен. — Макензи се отпуска на дивана. — И знаеш ли какво, въобще не ми пука вече. Писна ми. Ако ме беше оставил да направя нещата по моя начин, вече щях да имам сто бона в джоба и всичко да е приключило.

— Да, и аз нямаше да получа нищо.

— Кое те кара да си мислиш, че заслужаваш нещо? — Тя се взира в него. — Дерек е моето богато женено гадже, не твоето. Моето. Всичко се обърка заради теб. Нали разбираш, че тези мъже са източник на приходи? Държат се, сякаш съм някакво допълнение към живота им, но мамка му, те също бяха допълнителен доход за мен. Не трябваше да ми се месиш изобщо. Не си ми сводник.

— Заслужавам го — отвръща Джей Ар. — Парите ми трябват, Ем Кей. Нима мислиш, че е лесно да се грижа за бара, за майка ми и себе си? Не получихме нищо от продажбата на винарната и дори след като платихме на лихварите, майка ми остана затънала в дългове. Но ако Джулиан наистина е направил това, което подозирам, че е направил, това значи, че той е взел всичките ни пари. Петстотин хиляди долара. И сега го няма.

Макензи вдига глава.

— Петстотин хиляди? Какви ги говориш?

Джей Ар спира да крачи нервно и я поглежда в очите.

— Няма значение.