Малки тайни

Освен, ако разбира се, полицията няма друга причина да идва. Може би е заради искането за откуп. Може би Дерек се е обадил на полицията, че държат Макензи против волята ѝ и искат пари, за да я освободят. Ако полицията идваше заради това, то значи, че двамата с Джей Ар наистина са загазили. Бяха се оплели в толкова много лъжи, че Макензи нямаше как да разбере точно заради коя ченгетата са на прага ѝ.

Някакво движение я кара да се обърне. Лорна изглежда не на себе си. На горния етаж над тях Джей Ар крачи напред-назад из стаята си. Без никакво предупреждение Лорна я сграбчва изненадващо за раменете:

— Избата! — изсъсква възрастната жена в същия миг, в който Джей Ар изфучава по стълбите към тях.

Преди майка му да каже нещо повече, той нахлува в хола със зачервено лице, оглеждайки се като диво животно, което са притиснали в ъгъла. Лорна се завтичва към него и поставя съсухрените си ръце върху гърдите му, но той я изблъсква настани. Възрастната жена се препъва в дивана.

— Синко, моля те, успокой се — опитва се да го умилостиви Лорна, но думите ѝ нямат никакъв ефект.

Джей Ар е всичко друго, но не и спокоен. Той продължава да крачи напред-назад, както беше правил, преди да се качи горе, но този път крачките му са по-отсечени. Косата му е разрошена, а очите зачервени от постоянното търкане. Самият той вони на марихуана. Зениците му са разширени — шоколадовокафявите му очи са се превърнали в големи черни копчета.

— Какво ще правя? Какво, по дяволите, ще правя? — пита ги той.

— Ще видим какво искат от нас — отвръща Макензи, опитвайки се да запази самообладание. Нервността се е предала и на нея. — Каквато и да е причината полицията да е тук, просто ще им кажа, че всичко е било глупава шега…

— Ти ли ги извика? — тросва ѝ се Джей Ар.

— Разбира се, че не. Защо ще се издавам на ченгетата?

— По дяволите, голяма си глупачка! — Джей Ар продължава да крачи нервно, докато синьо-червените светлини се отразяват по стените в хола. — Не са тук заради теб, Ем Кей, тук са заради мен.

Той се обръща към майка си:

— Ще ме арестуват и ще ме пратят в пандиза, мамо. Този път завинаги. — Изглежда, сякаш ще се разплаче, докато очите му трескаво търсят някакъв невидим изход от стаята. — Джулиан е бил, знам го. Шибаната невестулка ме е прецакала.

— Ще се измъкнеш. — Макензи никога не е виждала Джей Ар толкова притеснен. — Просто отречи всичко и им кажи, че Джулиан стои зад всичко това. Той е взел парите от Мерин, после ме е отвлякъл и е поискал откуп. Натопи го. Аз ще потвърдя твоята версия.

На Макензи ѝ хрумва, че Лорна е чула целия им разговор, но не изглежда никак изненадана. Сякаш нищо от това, за което са говорили, не е ново за нея.

— Мамо, пазиш ли още пистолета на татко? — пита я Джей Ар.

— В спалнята е, в сейфа в гардероба. Кодът за отключване е рожденият ден на баща ти. — Възрастната жена не изглежда изненадана и от този въпрос.

Пистолет? Макензи не е подозирала, че имат оръжие в къщата. След като Джей Ар се отправя към спалнята, Лорна я грабва за ръката:

— Избата — прошепва настоятелно тя. — Върви. Заключи вратата след себе си. Независимо какво се случи, не разрешавай на сина ми да влезе. Каквото и да ти каже, не го пускай. Разбираш ли ме?

Лорна е сериозна и в тези мигове въобще не прилича на откачена старица. Но защо майката на Джей Ар я кара да се крие във винарната? Защо настоява да се заключи и да не го пуска? Думите ѝ нямат логика.

— Мамо, пистолета го няма! — изкрещява Джей Ар от коридора.

Лорна разтваря домашната си роба, където е скрито оръжието. Същият онзи пистолет, който Лорна му беше казала да потърси в сейфа в другата стая, виси от колана на панталоните ѝ.

— Макензи — настоява тя и Кензи осъзнава, че това вероятно е първият път, когато майка му я е нарекла по име. — Избата. Бързо!

Макензи хуква натам.

Вратата към винарната е точно под старата зала за дегустации, вляво от къщата, на около петдесет метра разстояние. Тонът и изражението на Лорна са я изплашили достатъчно, за да я послуша, без да се противи. Джей Ар е видимо нестабилен, търси пистолета на баща си, който Лорна крие под робата си. Полицията идва.

Няма място за колебание.

Макензи стига до залата за дегустации и бута навътре огромните двукрили врати; после прекосява празното пространство, минавайки покрай огромните прашни бъчви зад дървения плот. В дъното на залата има още една врата, която води към винарската изба. Макензи натиска дръжката и осъзнава, че е отключена, а лампите на стълбите светят. Тя тряска вратата след себе си и дръпва огромното резе, така че никой да не може да влезе. Поема си дъх за секунда и долепва ухо до вратата, опитвайки се да различи нечии стъпки, в случай че някой я е последвал. Лорна ѝ каза да не пуска Джей Ар и тя възнамеряваше поне веднъж да я послуша.

След като не чува нищо, Макензи слиза надолу, очаквайки да намери избата, където температурата е се регулира постоянно. Джей Ар ѝ беше казал, че идеалната температура, при която виното запазва вкуса си, е дванайсет градуса, и трябва да се поддържа в избата през цялото време.