Малки тайни

Явно се беше изпуснал, но Макензи нямаше намерение да остави нещата така.

— Джей Ар, какви петстотин хиляди?

Той извива врат, така че да погледне какво се случва в кухнята, но Лорна я няма заедно с чинията му с обяда и пластмасовата кутия с браунита. Странно. Спалнята ѝ е в дъното на коридора и майка му със сигурност трябва да мине покрай тях, за да стигне до нея. Да не би да е излязла навън с цялата тази храна?

Лорна е пълна откачалка.

— Джей Ар, няма да те оставя на мира, докато не ми кажеш какво, по дяволите, имаше предвид — продължава Кензи. — Току-що каза „петстотин хиляди“, но и двамата знаем, че Дерек трябва да ни даде двеста и петдесет. Сто от които са мои, впрочем. Не съм гениален математик, но сметките нещо не се получават.

Джей Ар разтрива слепоочията си и въздъхва:

— Мерин плати на Джулиан двеста и петдесет хиляди долара, за да те убие. Когато разбра за двама ви с Дерек, тя поиска да те разкара от картинката и аз ѝ казах, че познавам човек, който може да ѝ помогне.

— Моля? — Макензи не може да повярва.

Значи е била права и Мерин наистина е разбрала за нея и Дерек. Онова, което пияната жена на Пол беше направила, появявайки се на вратата ѝ, за да я унижи пред съседите, направо бледнееше пред това, което Мерин беше предприела. Да наеме човек, който да очисти Макензи — това беше съвсем откачено и доста отвъд границите на това, което хората биха нарекли „нормална реакция“, когато си разбрал, че ти изневеряват. Всички бяха такива шибани откачалки!

— И тя наистина му плати?

— Успокой се. Никога не си била в опасност, много ясно. Но да, тя го нае… или поне си мислеше, че го е наела. Аз и Джулиан трябваше да си поделим парите.

— Щеше ли някога да благоволиш да ми кажеш? — Макензи не може да повярва. — Или дори да ми предложиш малък дял от… изцапаните си с кръв пари.

Той не отговаря, което само по себе си е красноречив отговор на въпроса ѝ.

— Значи си ме използвал — продължава тя. — Каза ми за Дерек, но единственото, което си виждал, е било куп пари и начин да си върнеш Мерин. Кучи син! — Макензи се изсмива горчиво. — Не мога да повярвам, че си измамил една тъжна, скърбяща жена и тя ти е дала един милион долара. Не се ли водеше твоя приятелка, Джей Ар? Знаеш ли какво? Надявам се да духне с парите и да не ти остави нито цент, защото не съм сигурна кой е по-големият загубеняк — аз или ти.

Джей Ар се приближава заплашително с вдигнат юмрук. Този път Макензи дори не трепва. Това е истинското му лице. Седнала на дивана, вгледана в юмрука над главата му, тя осъзнава, че за първи път вижда що за човек е наистина. Сал Палермо-младши не е онзи уравновесен, интелигентен и независим мъж, за когото го е мислила. Вместо това той е просто непораснало момче в тялото на мъж, който е бил малтретиран от баща си, а сега е задължен да се грижи за също толкова изстрадалата си майка. Джей Ар не е нищо повече от дребен мошеник и престъпник, който е влюбен в жена, която никога няма да отвърне на чувствата му. Макензи беше загубила цели седем години от живота си заради него. Цели седем. Нямаше намерение да загуби повече.

— Хайде, удари ме! Така или иначе това е единственото, в което те бива — казва тя.

Джей Ар изхвърча от хола към горния етаж и тряска вратата на стаята си, което значеше, че повече няма да слезе днес. Секунда по-късно Макензи чува полицейски сирени, последвани от червено-сините светлини, които осветяват пътя към имението. Тя скача към масата, където допреди малко беше гледала „Опасност!“ с Лорна, и дърпа пердето.

Самата Лорна се върна в къщата малко след като кавгата между Макензи и Джей Ар бе приключила. Възрастната жена изглежда напрегната и изтощена заради усилието, което ѝ е коствало да отиде до където е ходила. Макензи отбелязва наум, че е изненадващо колко бързо се движи майката на Джей Ар за жена, която съвсем скоро би трябвало да се подложи на още една операция за смяна на тазобедрената става. Лорна е седнала на мястото си и се взира в телевизионното шоу, отговаряйки на глас на въпросите, които водещият задава в последния кръг на предаването.

Разбира се, че знае отговорите.

Тази шибана къща! Тези шибани хора!

Макензи се връща в хола и наднича през другия прозорец. Синьо-червените светлини се приближават към къщата и въпреки че все още са далеч, тя знае, че идват. Мамка му! Шибаните полицаи са тук заради нея. Тайлър сигурно не е оттеглил сигнала за изчезнал човек, както му беше казала. Не е тайна, че Макензи е от Просър и че с Джей Ар са близки. Съвсем логично е полицията да дойде да претърси къщата му. Какво щеше да им каже? Как щеше да обясни, че е тук? При всички случаи полицията нямаше да я арестува, че е тук и не е отговорила на обажданията на съквартиранта си. Нали? Можеше просто да им каже, че всичко е едно голямо недоразумение.