Малтийска следа

Трябваше му лодка. Веднага. Много от съдовете бяха твърде големи, шест и повече метра, с всякакви ненужни екстри. Негодни за преследване. Към края на кея Люк видя една малка, около петметрова лодка с остър кил и извънборден мотор. Разбира се, нямаше ключ да запали двигателя, но това едва ли щеше да се окаже проблем. Още като дете той се беше научил как се пали такъв, като даде на късо. Люк и братята му вземаха една отвертка и развиваха кабелите под таблото, след което ги допираха един до друг. Работеше безотказно. Сега нямаше инструменти, но не му трябваха. Той развърза въжетата, придържащи лодката към кея, и когато водата я отнесе навътре, бръкна под таблото, издърпа двата кабела и завърза голите им краища един за друг. Двигателят изкиха и запали.

Когато оборотите се стабилизираха, той завъртя руля наляво и даде газ. Витлото захапа и тласна лодката напред, към пристанището. Зодиакът имаше голяма преднина, а пък неговата нова придобивка беше бедна откъм конски сили. В най-добрия случай щеше да види накъде бяха тръгнали. А какво ще направи по-нататък с тази информация, тепърва щеше да реши. Но му беше писнало да е все една крачка назад. Лора, Малоун, Тайното братство, Спаня. Всички имаха преднина от самото начало.

Подминаха Форт Сант Анджело и острия нос, обозначаващ входа към пристанището. Зодиакът беше на около четиристотин метра напред — черно петънце върху черната вода.

В далечината пред него Люк забеляза светлини. Някакъв по-голям съд чакаше на рейд. Вероятно целта им.

51

Рицарят видя как обектите излязоха от катедралата и се насочиха към паркирана отсреща кола. Хората му бяха обезвредили Спаня и неговия помощник, а вече сигурно се бяха справили и с Лора Прайс. Той сериозно бе подценил архиепископа, не бе успял да усети в пълна степен амбициите и стремежите на Спаня. Но и този проблем беше вече решен.

Оставаха американците.

Да убие и двамата агенти на терена му се струваше най-лесното решение, но това щеше да доведе до нови разследвания. Малтийските рицари и Римокатолическата църква бяха два гигантски безлични монолитни обекта, като единият не можеше да се спре, а другият — да се помести. Но Съединените щати бяха нещо напълно различно. Той не бе очаквал да се намесят и до момента не можеше да реши как да ги отклони от следата. Котън Малоун изглеждаше твърде способен агент, а и по-младият Люк Даниълс не се справяше зле. Но да ги убие и двамата или единия от тях му се струваше неразумно, особено в критичен момент като този. Ред и хармония бяха целите на живота му. Всичко трябваше да се подчинява на зададени правила, с всяко действие да се постига определена цел. А пътят към целта беше изцяло предначертан в съзнанието му. Той отдавна мислеше за онова, което предстоеше да се случи. Представяше си го. Кроеше планове. Надяваше се.

Вече му се виждаше краят. Не точно такъв, какъвто го бе предвиждал преди няколко дни. Но все пак край.

Кастор пътуваше на задната седалка. Малоун шофираше, а Полукс беше отпред до него. Бяха със същата кола, която ги бе докарала от летището до катедралата.

Двама липсваха обаче: Люк Даниълс и Лора Прайс бяха безследно изчезнали.

Прав им път. Колкото по-малко свидетели, толкова по-добре. Бяха излезли от Валета по северното крайбрежно шосе и скоро щяха да минат покрай кулата „Мадлиена“, където бе започнало всичко. С дясната си ръка той напипа флашката, скрита в джоба му, докато обмисляше как най-добре да я използва. Вероятно щеше да се върне в Рим малко преди 10 сутринта — крайния срок за участие в конклава. Нямаше да има време за друго, освен да вземе душ и да сложи аленото расо, преди кардиналите да са се събрали за богослужението в „Свети Петър“. Едва ли щеше да намери време да остане насаме с когото и да било за един смислен разговор. След това щяха да се съберат всички в Паолинската капела, преди да се отправят в предавана по телевизията процесия към Сикстинската капела, пеейки в хор Питания на светиите. Всички аспекти на традицията трябваше да се спазват по време на конклав.

И тогава щяха да започнат лицемерията. Още щом се затвореха вратите на Сикстинската капела, докато полагаха клетва да спазват Апостолическата конституция, да пазят тайна, да не допускат нищо освен Светия дух да влияе на избора им и ако бъдат избрани, да защитават Светия престол. За някои от тях тази клетва щеше да бъде неизпълнима, макар никой от виновниците още да не подозираше какво предстои да се случи.

Тогава кардиналът, избран за квестор, щеше да пита дали има неизяснени въпроси по реда на провеждане на конклава. След разпръсването на всякакви съмнения и неясноти щяха да пристъпят към първото отсяване на кандидатите, което да завърши с гласуване. Обикновено някои от второстепенните правила, рядко влизащи в употреба, биха били сметнати за маловажни. Но не и тук. Заболял кардинал щеше да има право да напусне временно конклава и после да бъде допуснат обратно.