Малтийска следа

По пътя насам бяха минали през долината Пвалес — живописен край, покрит с древни мочурища, който заемаше почти целия северен връх на Малта. Теренът беше нагънат; сред блатата се издигаха ниски хълмчета, покрити с лишеи и вонящи гъби, изпъстрени с диви цветя. Гледката беше необичайна за острова, който в голямата си част беше гола скала. Тук панорамата беше изумителна, но нощта не позволяваше на Кастор да й се наслади.

По тези места живееха хора от над пет хиляди години, за което свидетелстваха скалните рисунки в пещерите в околните ридове. Насечената със заливчета брегова ивица правеше острова лесна плячка за нападения по море. Рицарите бяха укрепили целия район с отбранителни кули и артилерийски батареи срещу набезите на мюсюлманските корсари. По време и след Втората световна война британците бяха поддържали наблизо укрепен гарнизон. Като дете той на няколко пъти бе посещавал крепостта. Сестрите го черпеха със сладкиши и кока-кола. Освен това се учеха да плуват в близкия залив.

Тези сестри… Те поне се опитваха да направят поносим живота на бедните сираци. Затова повечето оставаха в приюта до навършване на пълнолетие. Той се питаше колко ли от тях си бяха дали труда, вече като възрастни, да навестят монахините. И да имаше такива, той не беше сред тях.

Кастор знаеше всичко за параклиса, който всъщност се състоеше от два слети храма. Външната част, замислена да прилича на крайпътен параклис, служеше като място за сбирки на Тайното братство. Но далеч по-важна беше вътрешната половина — църквата „Свети Йоан“.

Само че не Кръстител. Свети Йоан Непомук, покровителят на Бохемия, удавен през 1393 г. във водите на Вълтава по заповед на крал Вацлав за това, че бе отказал да разкрие тайната на изповедта. Често беше изобразяван на статуи, вдигнал показалец пред устните си в призив към мълчание, към опазване на поверената тайна. Йезуитите бяха разпространили историята на неговото мъченичество и в един момент го бяха обявили за светец. През XVI в. в Малта бе процъфтявал култ към свети Йоан, затова не беше трудно да се досети човек защо от Тайното братство бяха избрали да кръстят църквата си на него.

Кастор никога не бе идвал тук и допускаше същото за 99 процента от редовите членове на Ордена. Както повеляваше името на светеца покровител, тайните на тази църква си оставаха погребани. Защо Полукс бе решил да разкрие това място пред напълно непознат, беше загадка за брат му.

Понесли в ръце инструментите, те влязоха в осветения тунел.

— Това е изкуствено разширение на някогашната естествена пещера — обясни Полукс. — Изкопано е в скалата, за да скрие истинското светилище на Тайното братство.

Пътя им осветяваха голи крушки, монтирани на тавана и свързани с открит кабел. Подът беше равен, от отъпкана пръст, сух като пясъка в пустинята. Колкото по-навътре навлизаха, толкова въздухът ставаше по-хладен. Тунелът ги изведе до портал с две масивни дъбови крила, закачени на метални панти. Нямаше ключалка, само две железни халки, с които Полукс бутна навътре крилата. Пантите не издадоха звук. Очевидно всичко тук се поддържаше съвестно.

Озоваха се в огромно помещение, разделено на две от колонада. Навсякъде имаше статуи. При това не поставени допълнително; както и в катедралата във Валета, всички бяха изсечени в скалата. Виждаха се изображения на светци, богородици, статуи на Христос, животински фигури. Някои заемаха отделни ниши, други бяха оформени като барелефи в стената. Внимателно разположено подово и скрито осветление обливаше всичко в мека светлина, оцветявайки камъка в преливащи оттенъци на кафяво и сиво, които придаваха тайнствен и зловещ вид на помещението.

— Е, добре — каза Кастор на Малоун. — А сега какво?

53

Малоун не беше виждал нищо подобно. Слава богу, залата, макар и претрупана с множество статуи в човешки ръст, беше доста просторна и не предизвикваше клаустрофобия.

— Има ли климатик? — попита той, усетил липсата на влага и лекото течение.

— Имаме обезвлажнители — каза Полукс. — Инсталирахме ги заедно с новия механизъм за отваряне на вратата. Въздухът се обменя по естествен път. Научили сме се, че с варовика трябва да се внимава. При докосване с пръсти се отлага мазнина, която с времето го разлага. Изкуствената светлина способства развъждането на бактерии. Наличието на множество топли тела, изпускащи въглероден диоксид, променя движението на въздуха, температурата и влажността. За нас е важно това място да оцелее, затова сме взели съответните мерки.

— Тук ли е извършвало богослуженията си Тайното братство? — попита Малоун.

— Да. Тук са били приемани и новите членове. Рицарите са били твърде придирчиви в подбора на кадрите си. Не са водили документация, затова не може да се каже кой е бил техен член и кой не. Освен по пръстена.

— Предполагам, че в онези времена бижутерите не са изработвали копия — подхвърли не без ирония Малоун.

Полукс го изгледа объркано. Американецът им разказа какво му бе обяснил фалшивият брат Гало.

— Всъщност има нещо вярно в това — заяви Полукс. — Аз лично съм виждал няколко пъти такива копия през годините.