Малтийска следа

Но кардинал, отлъчил се по каквато и да било друга причина, щеше да бъде отстраняван. Не се допускаха придружители освен медицинска сестра с тежко болен участник. Щеше да има свещеници, които да изслушват изповеди, както и двама лекари и крайно ограничен по численост обслужващ персонал, главно за приготвяне на храна. Всички тези хора представляваха потенциален проблем след прилагането на натиска.

Само трима кардинали щяха да бъдат упълномощени да комуникират с външния свят, и то при форсмажорни обстоятелства. Председателят на Апостолическия трибунал. Кардиналът на Римската епархия. Главният викарий на Ватикана. Като нито един от тримата не беше в списъка на жертвите му, слава богу.

Но той трябваше да се погрижи нито един от трийсетте кардинали в списъка да не поиска помощ отвън или да се престори на болен. Всички трябваше да останат на място за времетраенето на конклава.

Първото отсяване минаваше много бързо. И беше напълно безсмислено. Малцина папи са били избирани на първи тур. Повечето кардинали гласуваха или за себе си, или за близък приятел. Можеше няколко души да се обединят в подкрепа на даден фаворит, задавайки посоката на вота. По принцип обаче гласовете биваха разпръснати между много кандидати и едва при втория тур се оформяха някакви закономерности.

Правилата повеляваха, че ако първото отсяване се проведеше следобед на първия ден и не завършеше с излъчване на победител, всеки следващ ден се провеждаха до четири вота — два преди и два след обяд. Ако след три дни гласуване — общо дванайсет вота — не бъдеше избран папа, процесът се прекъсваше за един ден на молитви. След още седем вота процесът се прекъсваше отново. След още седем — още веднъж. Ако и след следващите седем не се стигнеше до резултат, се даваше още един ден за молитви. След последните седем безрезултатни вота се даваше ден почивка, който преминаваше в молитви, размисъл и консултации. След това се провеждаше последен кръг, на който се явяваха на балотаж двамата кандидати, получили най-много гласове до момента.

През модерната епоха процедурата никога не бе продължавала в пълния си сценарий. Но в този конклав нищо не беше нормално.

Критичният момент? След първото отсяване, когато конклавът си дадеше почивка и кардиналите се разотидеха по стаите си, Кастор щеше да разполага с няколко часа между вечерята и времето за лягане, за да ги обиколи и да разговаря с всички, които имаха значение за него. А дотогава те вече щяха да са се разприказвали. Това беше цялата идея в един конклав: кардиналите да бъдат оставени сами сред свои, за да могат да решат всичко помежду си. Той просто щеше да им даде малко допълнителен стимул. Всеки от нарушилите правилата щеше да чуе лично от устата му какво знае за него, какво може да докаже и какво ще се случи, ако Кастор не чуе името си като победител, събрал заветните две трети от гласовете.

Той не се интересуваше как ще се стигне дотам. Стига да се стигне. И то бързо.

52

Люк държеше руля прав и носа на лодката насочен към открито море. Зодиакът с двамата мъже продължаваше да се отдалечава; шумът на двигателя му вече едва се долавяше през близо километровата дистанция между тях. Целта беше лъскавият бял корпус на яхтата, който се очертаваше грациозно напред. Главната каюта зад планшира беше поне петнайсет метра дълга. Корпусът, каютата и задната палуба, по която се разхождаше самотна фигура, бяха облени в светлина.

Надуваемата лодка се приближи до кърмата и спря. Двамата мъже скочиха на палубата и привързаха зодиака към стъпалото за гмуркане. Люк погледна назад и видя, че се е отдалечил на петстотин метра от брега и се намира право на север от Форт Сант Анджело, осветен през нощта в цялото си златисто великолепие. Предстоеше му да вземе трудно решение, което при грешка от негова страна можеше да има чудовищни последици. Тази нощ мъжете на яхтата бяха убили четирима души — поне за толкова знаеше, като той за малко не бе станал пети. Лора беше искала да ги спре и макар методите й да бяха спорни, не заслужаваше да умре. Да влиза в престрелка с тия хора би било глупост — все пак това не беше филм за Джеймс Бонд. Те бяха много, а той — сам, и щяха да го забележат, когато се приближеше на половин километър от яхтата им.

Сега на задната палуба се различаваха три фигури. Нещо проблесна в нощта и Люк си даде сметка, че стрелят по него. Картечни откоси вдигнаха гейзери вода около лодката. Той се смъкна надолу, като надничаше през предното стъкло. Колкото повече се приближаваше, толкова по-лесна цел ставаше. Най-умният му ход бе да подмами тези момчета извън яхтата и да установи кои са, след като вече са във водата, мъртви или спасени.

Като най-доброто му оръжие беше под краката му. Лодката. Целта му го чакаше на котва в морето. Той се насочи право към центъра на корпуса на яхтата и даде газ. Малката лодка запори спокойната повърхност на водата. Трябваше да изчисли добре времето, тъй като не можеше да рискува да изкриви руля.