Малтийска следа

Музика за ушите му. Полукс винаги съумяваше да се погрижи за всичко. Така се бе зарадвал да чуе гласа му по телефона вчера, докато пътуваше с Чатърджи, да изслуша уверенията му, че в Италия всичко е наред. Запазил бе присъствие на духа в онази пещера, когато Чатърджи умря пред очите му, защото знаеше, че Полукс му пази гърба. Кастор бръкна в джоба си и извади флашката.

— Това е златна мина. Хвърлих един поглед. Вътре има достатъчно материал, с който да притиснем основните кардинали. Да ги принудим да изпълнят всичко, което им наредя. Спаня свърши отлична работа. Сякаш е знаел какво сме намислили.

— Спаня беше много амбициозен. Разбрах това още от първия ни разговор. Но не ми е казвал нищо за каквито и да било тайни разследвания. Предполагам, че е възнамерявал да ме изолира и да сключи сделка единствено с теб, като ни е мислел за врагове.

Кастор посочи флашката.

— Заключена е. Мръсникът й е задал парола KASTOR I.

— Никой не е твърдял, че Спаня е глупак. Човекът имаше здрави инстинкти.

Здрави, но не чак толкова. Двамата успешно бяха разиграли семейната вражда. Цялата атака отвътре срещу рицарите и отстраняването на Великия магистър бяха части от една и съща подвеждаща маневра.

— Членове на Тайното братство ли убиха Чатърджи и Спаня?

— Без съмнение. Но нищо не показва, че са знаели за тази флашка. Задържаните от нас са разпитвани, но до момента не са признали нищо.

Логично. Тайнственият убиец в Синята пещера не бе направил опит да вземе флашката. Просто бе застрелял Чатърджи и си бе отишъл.

— А защо не убиха и мен?

— Ти си техен господар и покровител. Кардинал на Църквата. Спазили са клетвата си да не причиняват зло на християнин. Чатърджи е нещо друго. За момента не съм сигурен какво са намислили, но ще разбера, когато конклавът започне. — Полукс пристъпи към реликвария. — Хайде, време е.

— Отвори го.

Полукс извади джобно ножче и изстърга восъка в единия край на цилиндъра, за да освободи запушалката. За пръв път от векове пресен въздух нахлу при пергаментите. После той бръкна вътре и бавно извади трите свитъка, после внимателно ги сложи върху олтара.

Кастор се пресегна и предпазливо разгъна единия. Пергаментът изскърца, но не се скъса. Беше „Най-благочестивата молба“. Папската була от 1113 г., признаваща независимостта и суверенитета на хоспиталиерите. Той беше виждал другия оригинал, съхраняван в архивите на Ватикана.

Полукс разви другия пергамент. Ad Providam от 1312 г., с който Климент V бе предал цялото имущество на тамплиерите във владение на хоспиталиерите. И този вече го бяха виждали. Погледите и на двамата бяха приковани в третия свитък — малко по-дълъг от другите два и по-дебел.

— Трябва да е това — каза Кастор.

— Два листа са — отвърна Полукс, като вдигна свитъка от олтара и започна да го развива.

Гъсти редове с тесни странични полета, изписани с избелял туш, изпълваха първия лист, който беше приблизително четиресет и пет сантиметра дълъг и наполовина широк.

— На латински е — каза Полукс.

Кастор вече бе забелязал това. Латинският бил основният език на Константин Велики, който ползвал преводачи с гръцки, за да комуникира с много части на империята си. Самият факт, че документът беше съставен на латински, бе добра гаранция за неговата автентичност, както и материалът — пергамент — и използваното мастило. Без съмнение щеше да издържи проверка с научни методи и действително да се докаже, че е от IV в. Но най-важното доказателство бяха подписите отдолу. Той преброи имената.

Седемдесет и три. Някои звучаха познато от историческите трудове, които бе чел.

Евстатий Антиохийски. Пафнутий от Тива. Потамон Хераклейски. Павел от Неоцезарея. Николай от Мира. Аристас Арменски. Леонтий Кесарийски. Яков от Низибис. Хипатий от Гангра. Протоген Сердикийски. Мелетий Севастополски. Ахилий от Лариса. Спиридон Тримитунтски. Йоан, епископ на Персия и Индия. Марк Калабрийски. Цецилиан Картагенски. Хосий от Кордоба. Никасий Галски. Домнус Дунавски.

Там беше и Евзебий от Кесария — предполагаемият пръв църковен историк, оставил единствените писмени свидетелства за случилото се на събора в Никея.

Но онова, което окончателно реши въпроса, бе знакът най-отдолу. Пет думи. В пет реда. Изписани с латински букви. Палиндром.

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Знакът на Константин.

— Това са подписите на императора и на всичките епископи — каза Кастор. — Точно както трябва да бъде.

— Така е, братко.

А най-отгоре на първия лист бяха написани двете най-важни думи.

Константиновият дар.

55

Полукс беше приковал поглед в пергаментите. Всичко сочеше тяхната автентичност. Включително мястото, където бяха намерени. Тук, в този свещен параклис, на края на следата, оставена от Тайното братство.

— Нямаме време да го анализираме сега — каза той. — Ще се занимаваме с него по-късно. Ще преснимам и преведа лично документа на английски и италиански и ще ти дам копия, преди да влезеш в Сикстинската капела. Ще вземеш оригинала със себе си.