Малтийска следа

Малоун и Стефани разговаряха с кардинал Чарлс Стам — ирландеца, завеждащ Ведомството. Слаб, с хлътнали бузи, надупчено от сипаница лице и закривен като кука нос, той беше облечен в черно расо, а под бялата му якичка едва се подаваше ален нагръдник. Нямаше пръстен с печат. Единственият знак за високия пост, който заемаше, беше месинговият нагръден кръст. Макар Даниел Спаня да бе отговарял за оперативното командване на Ведомството, този човек беше реалният шеф, председателят на управителния съвет, преживял на този пост повече папи, отколкото можеше да преброи. Беше в напреднала възраст, доста над осемдесет, което не му даваше право да участва в конклава.

— Люк се обади — каза Стефани.

И му показа от телефона си снимка на горната половина на труп.

— Това е кардинал Гало — каза Малоун. — Малко вероятно е някой да е убил Полукс Гало, след което да му е обръснал брадата и да го е подстригал, преди да го погребе. Мъжът, който се намира сега в Сикстинската капела, е измамник.

Тримата разговаряха насаме в базиликата, далече от чужди очи и уши. Униформените часовои и младият свещеник, който бе придружил Малоун, се бяха оттеглили от другата страна на вратата.

— Шефът на малтийската служба за сигурност е потвърдил пред Люк, че братята Гало са си разменили местата — продължи Стефани. — Човекът е бил съучастник на Полукс Гало. Сега Гало е в Сикстинската капела и се преструва на брат си.

— Сигурно има план — предположи Малоун.

— Има, да.

И тя им разправи за флашката с компрометираща информация, която Гало бе получил от Спаня.

— Люк е използвал доста ефективни методи, за да принуди пленника си да говори — каза тя. — Накрая го е оставил на дъното на някаква гува. Спомена, че и ти познаваш мястото.

Малоун се позасмя.

— Сигурно никога няма да спре да се хвали с това. Да, бил съм там.

— Знам за вътрешното разследване на архиепископ Спаня — каза Стам. — Извършено бе по изрично желание на папата. Но не съм в течение на резултатите. Спаня ме излъга, че още работи по случая. Аз обаче се досетих, че ме мами. Допускам, че планът му е бил да използва наученото, за да се издигне до кардинал и да ме измести, като поеме и моята длъжност.

— Имам чувството, че не сте се разбирали особено — каза Малоун. — А защо сте го държали на работа?

— Защото беше изключително добър в онова, което вършеше. Пък и покойният папа го харесваше. — Стам вдигна рамене. — Тук не е демокрация. Нищо не можех да направя. Освен да го търпя… и да го наблюдавам.

— Кардинал Стам е причината отряд „Магелан“ да е намесен в случая — каза Стефани.

— Знаели сте, че Спаня играе някаква своя игра, така ли?

— Подозирах го. Когато неколцина мои подчинени потвърдиха, че е в Малта, разбрах, че имаме проблем. Но понеже научих, че и кардинал Гало е тръгнал натам, реших да поискам помощ отвън.

— Той ме помоли да изпратя един от моите агенти да наглежда кардинала — обясни Стефани. — Разбира се, нямах представа за истинските мащаби на онова, което ще се разрази.

— Да го кажем най-меко, загубих оперативния командващ и свой пръв заместник.

— Радвам се, че си тук — каза Стефани на Малоун. — Ситуацията изисква внимание, умения и опит.

— Трябва да заловим Гало — каза той. — Веднага.

Стам поклати глава.

— Не можем да нарушим светостта на конклава.

— Тя вече е нарушена — отвърна Стефани. — Всичко е измама. На която трябва да се сложи край.

— Можем просто да изчакаме, докато приключат за днес, и тогава да действаме — предложи Стам.

Но Малоун знаеше някои неща за конклавите.

— А какво ще правите, ако го изберат още днес следобед? Ще има гласуване, нали?

Стам замълча за момент.

— Да. Ще има. Вероятно през следващия един час.

— Нямаме представа какво е направил Гало — каза Малоун. — Ако информацията е толкова опасна, колкото казвате, може вече да е упражнил натиск. От няколко часа е в Рим. Този конклав трябва да бъде прекратен. Съжалявам, ако това ще бъде морална катастрофа за вас, но този човек е убиец. Затворени ли са вече вратите на Сикстинската капела?

— Всеки момент ще ги затворят.

— Трябва да действаме.

Полукс наблюдаваше как кардиналите се приближават един по един към катедрата, за да положат клетва. Когато дойде неговият ред, той стана, постави ръка върху евангелието и се закле да спазва Апостолическата конституция. И този път никой не му обърна внимание. Не го забелязваха. Но утре вечер щяха да го забележат.

След като и последният кардинал положи клетва, церемониалмайсторът произнесе заветната фраза:

— Extra omnes.

Всички вън.