Малтийска следа

Полукс проследи внимателно с поглед председателстващия, който слезе от олтара и тръгна към вратата, скръстил ръце на гърдите си. Погледите на всички бяха приковани в масивната двукрила врата зад мраморната решетка. Забръмчаха приглушени гласове. Няколко кардинали станаха от местата си и пристъпиха към пътеката. Той реши да ги последва. След него наскачаха и други.

Председателстващият се приближи до вратата, освободи резето и отвори едното крило, колкото да излезе. Полукс бе обзет от подозрения. Нищо в случващото се не изглеждаше обещаващо. Вече им бяха казали за аварийния изход от капелата, през една малка врата зад олтара, която водеше или нагоре към Стаите на Рафаело, или надолу към Колекцията от модерно изкуство на Ватиканския музей. Самите музеи бяха затворени, огромните им изложбени зали празни. И на двата етажа бяха осигурени тоалетни за кардиналите в случай на нужда. Но оттам можеше и да се избяга.

Полукс се отдели от групата кардинали, които бяха приковали очи във вратата. Той също не отделяше поглед от централния отвор в мраморната решетка, като се надяваше всичко да е фалшива тревога.

Двукрилата врата се отвори със замах. Вътре влезе Котън Малоун.

70

Малоун бе присъствал на разговора между Стам, Стефани и председателстващия кардинал. Който не изглеждаше особено щастлив.

— Чарлс, имаш ли представа какво направи току-що? — прошепна на английски той.

— Напълно, приятелю. Но има проблем с конклава. Изисква се неговото прекратяване.

Бяха опразнили Кралската зала от посетители под претекст да се осигури тишина за хората зад двукрилата дървена врата. Всички бяха поканени да се преместят в едно съседно помещение и вратите зад тях бяха затворени, като останаха на пост само двамата швейцарски гвардейци. Командирът им бе информиран за обстоятелствата и заклет да си мълчи; той се подчини на Стам, защото — както обичаше да казва възрастният мъж — никой във Ватикана освен самия папа не смееше да оспори волята на Ведомството. Стам започна да обяснява ситуацията пред председателстващия конклава и Котън забеляза как с всяко ново разкритие очите на кардинала се разширяват от ужас.

— Сигурен ли си? — попита той, когато Стам приключи.

— Извън съмнение.

Стефани извади телефон и показа на кардинала трупа на Кастор Гало.

— Трябва да арестуваме измамника — каза Стам.

Другият, видимо в шок, кимна.

— Разбира се. Абсолютно.

Стам кимна в отговор и Малоун бутна двукрилата врата, за да влезе в Сикстинската капела.

Пред мраморната решетка се беше събрало море от алено-бели одежди. Той се смеси с тълпата и застана в образувалото се празно пространство в центъра.

— Господа, търся кардинал Гало.

Хората около него го изгледаха учудено, после няколко посочиха подиума.

— Ето онзи стол е неговият.

Беше празен. Стам и Стефани се приближиха до него.

— Хлъзгав тип, а? — прошепна Стам.

— Допускам, че има и друг изход.

— Зад олтара. Със стълби нагоре и надолу, като и в двата случая водят към музеи. Всичко е затворено за конклава, а пред изходите има въоръжена охрана. Мога да им се обадя да влязат вътре.

— Не. Аз ще го хвана. Може би ще успеем да ограничим всичко в музеите. Нека охраната стои при изходите, за да не може да избяга, но им го кажете изрично. Нали имат радиостанции?

Стам кимна.

— Кардиналите нямат право да напускат музеите. Те са затворени вътре.

— Разбирам. Ако се опита, нека го арестуват. А има ли охранителни камери в музеите?

— Изключени са за конклава от съображения за поверителност. Така няма да се разчуе и скандалът.

Малоун разбра. Стам държеше камерите да си останат изключени.

— Аз ще го намеря.

— Действайте. Аз лично предпочитам да не издавам заповед за арест на кардинал.

— Той не е кардинал.

— Нещо по-лошо е. Разчитам на вашите способности и дискретност, господин Малоун.

— Котън ще се справи — обади се Стефани.

Стам направи знак с ръка и един от униформените швейцарски гвардейци притича до тях. По нареждане на Стам мъжът извади изпод костюма си радиостанция заедно с малък микрофон и слушалка.

Стам ги подаде на Малоун.

— Хайде, заловете го.

Полукс слезе по стълбите до една галерия, изпълнена с живописни платна, скулптури и графики. Изцяло модерно изкуство. Съвременно. Грозно. Той повървя още малко напред, после сви вляво и тръгна към една отворена врата, която водеше към старата библиотека на Ватикана. Премина през три помещения, докато стигна до прочутата Сикстинска зала, дълга шейсет метра. Седем масивни колони, покрити с фрески, разделяха древното пространство на две широки половини, наподобяващи църковни кораби. Стените и таванът бяха покрити с многоцветни стенописи и обилно украсени с позлата. Мозаечни маси изпълваха пространството между колоните и служеха за поставки на множество порцеланови вази. Върху други маси под стъклени похлупаци, наподобяващи онези в рицарския архив край Рапало, се съхраняваха всякакви ценни предмети.