Малтийска следа

Телефонът излетя нагоре. На Люк му се гадеше от всичко в този мъж. Беше предател, изменник, егоист, поставил себе си над дълга. До степен да пожертва един от своите. В това нямаше съмнение. Лора Прайс може да беше нахална и амбициозна, но тя просто нямаше шанс срещу такива хора. Тя беше пионка в една игра, която не разбираше. А онзи мъж долу в ямата бе източникът на всичките й проблеми.

Въжето, паднало в ямата, след като Хан го бе прерязал, излетя навън, навито на топка, и падна на коравата земя.

— Извади ме от тук — чу той гласа му. — Направих каквото искаше.

Люк беше длъжен да се обади, за да докладва, но тук нямаше сигнал. Трябваше да се изкачи на нивото на земята и да излезе на открито. Кевин Хан щеше да бъде главният свидетел по делото срещу Полукс Гало. А какво по-добро място да го остави да отлежава от това тук.

— Даниълс! Извади ме от тук.

Той се обърна и си тръгна. Виковете на Хан го съпровождаха към изхода. Люк излезе от помещението, мина по тесния тунел и стигна до витата стълба, която водеше нагоре. За по-сигурно угаси осветлението и всичко потъна в мрак.

— Даниълс! — викаше Хан след него. — Даниълс!

Люк се заизкачва по стълбата.

Малоун гледаше през прозореца на хеликоптера. Отгоре вече се виждаше триъгълната заградена с крепостни стени цитадела на Ватикана.

Беше с територия малко над четиристотин декара и население около хиляда души. В центъра й се издигаше украсената с колонади фасада на базиликата „Свети Петър“, увенчана с величествен купол, който сияеше на яркото обедно слънце. От едната й страна се протягаха във формата на дълго Н галериите на музеите и библиотеката на Ватикана. Част от този комплекс беше и Сикстинската капела — прост правоъгълник в югозападния ъгъл на двореца, където щяха да заседават кардиналите, едновременно храм и отбранително съоръжение, както личеше от строгата, изчистена фасада с бойници. Останалата купчина сгради, строени в различни епохи, без обща концепция и план, съставляваха административния комплекс на Ватикана. Центърът на християнството.

От високата му наблюдателна позиция се виждаше, че близо половината от заграденото между стените пространство се заема от Ватиканските градини — живописно съчетание на тополи, кленове, акации и дъбове, където някога папи бяха излизали на лов за птици, елени, сръндаци и газели. Машината се спусна над короните на дърветата и пред очите му се разкри многообразие от средновековни укрепления и паметници насред тучната зеленина. В единия ъгъл, до Леонинската стена, имаше правоъгълна бетонна площадка за кацане на хеликоптери.

Отправиха се натам.

Малоун скочи на земята. Към него се приближи свещеник и му се представи, добавяйки, че Стефани Нел го очаква. Той последва младия мъж през градините, покрай зданието на Радио Ватикана, Етиопския колеж и железопътната гара. Навлязоха на площад „Света Марта“. Малоун никога преди не бе влизал в затвореното пространство на Ватикана, макар да бе посещавал откритите за публика части. По време на полета бе видял, че площад „Свети Петър“, с прочутите колонади на Бернини, се изпълва с народ. Свещеникът зави вляво и се насочи право към базиликата и страничната врата, която се охраняваше от часовой. При това въоръжен. Странно за религиозна държава. Но явно времената се променяха.

Влязоха в базиликата. Каквато и религия да изповядва човек или дори да е заклет атеист, е невъзможно да не изпита благоговение пред великолепието на „Свети Петър“. Паметник на свети Петър. Място за коронясване на папи и императори. Главен храм на християнския свят. Навсякъде се виждаха паметници и надгробни плочи, които украсяваха както необозримо грамадния кораб, така и апсидите от двете му страни. Всяка ниша, всяко ъгълче носеше спомена за някой папа или светец. Стените бяха облицовани с красив мрамор, таванът — оребрен и покрит с позлатени елементи. Гигантските размери някак се губеха в ясната симетрия на пропорциите. С малки изключения повечето от изображенията на стените бяха мозайки, изпълнени с такава точност като мащаб и оцветяване, че изглеждаха едва ли не сюрреалистично. Списъкът на художниците, работили по тях, беше умопомрачителен: Рафаело, Микеланджело, Перуци, Виньола, Лигорио, Фонтана, Мадерно. Ярък пример за това какво може да се постигне за петстотин години с неограничени ресурси. Всичко изглеждаше още по-величествено, поради факта че сградата беше празна. Вътре нямаше жива душа.

Те чуваха собствените си стъпки да отекват от цветните мраморни плочи под краката им. Минаха покрай папския олтар с позлатения бронзов балдахин над стълбището, което водеше надолу, към гроба на свети Петър. Олтарът се намираше в пресечната точка на латинския кръст, описан от контурите на сградата. Малоун погледна нагоре към главния купол, дело на Микеланджело. Пространствата между ребрата бяха изпълнени с мозаечни изображения, които сякаш се разтваряха нагоре в небето.

Младият свещеник продължаваше напред, без да се впечатлява от каквото и да било.