Малтийска следа

Той бе виждал статистиката. Броят на католиците намаляваше с двуцифрен процент годишно. От оставащите по целия свят вярващи католици едва 20% ходеха редовно на църква. И, което бе още по-шокиращо, според едно неотдавнашно проучване от 20-те процента богомолци 80% бяха на мнение, че хората би трябвало да стигнат до свои собствени духовни убеждения извън официалната религия.

Слава богу, те никога нямаше да разберат. След като конклавът приключеше и той станеше папа, Константиновият дар щеше да бъде изгорен. Никой и нищо нямаше да застрашава престола му. Но дотогава Полукс трябваше да го запази. За всеки случай.

65

Малоун беше застанал на пистата на международното летище. Двамата с Люк бяха дошли до тук с колите си само за да установят, че частният самолет е напуснал острова преди три часа и вече е пристигнал в Рим. На борда му бил Кастор Гало.

Малоун извади телефона си, за да позвъни на Стефани, като я пусна на високоговорител. Сутрешното слънце вече прежуряше.

— Гало е във Ватикана — каза Стефани.

— Поне знаем точното му местоположение — отбеляза Малоун.

— Има ли нещо за четиримата, които елиминирах? — попита Люк.

— Все още ги издирваме. Отпечатъците им не са в системата.

— Със сигурност са били наемници, които Полукс Гало е убедил да му свършат черната работа — каза Малоун. — Мислели са си, че помагат на бъдещия папа. Гало няма пари, така че ги е привлякъл с нещо друго. За жалост, са излезли в ранна пенсия.

Той погледна часовника си.

8:45.

— Служебният самолет е още в Малта — каза Стефани. — Мога да разпоредя да го приготвят за излитане до един час.

— Направи го — помоли той.

— Ами кардиналът? — попита Люк.

— Дръж го на дълга каишка. Не прави нищо, което да го подплаши. Трябва да бъдем сигурни, преди да предприемем каквото и да било. — Малоун помълча, после добави: — Абсолютно сигурни.

— В такъв случай ще ви разделя — каза тя. — Люк, ти се връщаш и прибираш трупа на Гало, както и другите двама, от онази яма. Котън, ти тръгваш за Рим. Докато стигнеш до там, ще сме сигурни.

Полукс слезе от колата и се изправи пред дом „Санта Марта“. Пететажната сграда от бледожълт камък, която се намираше в сянката на базиликата „Свети Петър“, обичайно се ползваше като общежитие за пътуващи свещеници. Папа Франциск дори бе живял вътре, предпочитайки блъсканицата и спартанското обзавеждане пред изолираността и лукса на папските покои. По време на конклав сградата приютяваше участващите кардинали. Наброяваше общо 128 стаи, стопанисвани от Дъщерите на благотворителната организация „Сан Висенте“. Разполагаше с трапезария и два параклиса. В никакъв случай не можеше да мине за луксозна. Място за сън, хранене и молитва. Но за предпочитане пред големи помещения с нарове, отделени един от друг с провесени чаршафи, в каквито били наблъсквани кардиналите при предишни конклави.

Множеството прозорци бяха със затворени капаци.

Той знаеше, че интернет и сигналът на мобилните оператори ще бъдат блокирани, за да може кардиналите да са изолирани от света, както повеляваха правилата. Двама швейцарски гвардейци с колоритните си униформи, пелерини и лъснати шлемове стояха на пост от двете страни на входа. Намираше се в самия Ватикан, в заграденото пространство, далече от тълпите на площад „Свети Петър“. Хиляди хора вече се бяха събрали отвън. Щяха да останат там денонощно в очакване от комина над Сикстинската капела да излезе белият дим — знак, че има избран папа.

Той се окопити и с твърда стъпка тръгна към входа. Зад стъклените врати го очакваше личният асистент на Кастор. Първото му изпитание.

— Ваше преосвещенство — каза свещеникът, като се поклони леко. — Добре дошли. Стаята ви е готова. Позволете да ви отведа.

Полукс кимна в знак на благодарност и последва младежа навътре в сградата.

Люк тръгна обратно към параклиса. Трудно беше човек да се загуби на този остров, който беше по-малък от родния му окръг Блаунт в щата Тенеси.

Запита се какво ли прави майка му. Тя живееше сама, баща му отдавна беше починал. Двама от братята му живееха наблизо и я наглеждаха. Майка му вземаше социални помощи и част от пенсията на съпруга си, но и Люк се грижеше да не й липсват пари. Не че беше лесно да се наглежда човек като нея. Тя беше горда жена, която не искаше да бъде в тежест. Но той се бе споразумял с банката да превежда пари по нейната сметка с телефонно обаждане. И то така, че тя да не може да му ги преведе обратно. Не че не се бе опитвала.

Люк навлизаше в някакъв град и намали скоростта. Къщите и търговските сгради бяха заобиколени от лозя и ниви, които очевидно осигуряваха основния поминък на местните хора. Най-после знаеше къде отива. И беше готов. Той спря на кръстовището, после завъртя волана и пое към долината Пвалес.