Малтийска следа

Докато медиите предъвкваха новината, кардиналите бяха затворени в стаите си в дом „Санта Марта“. Там беше и председателстващият конклава, за когото Стам лично бе дал уверения, че никога няма да разкрие каквото и да било.

Малоун и Стефани се бяха върнали обратно в сградата. Междувременно на ранения часовой бе оказана първа помощ и въпреки опита да бъде удушен щеше да се оправи. И той, и ротата му се бяха заклели да пазят тайна. Малоун изпитваше известни угризения, че не направи нищо за човека, но ако бе останал при него, със сигурност щеше да изпусне Гало. Надяваше се мъжът да прояви разбиране.

Малоун беше уморен, брадясал, недоспал и гладен. Кабинетът на Стам беше олицетворение на ефикасността. Нищо лъскаво и излишно, просто всичко необходимо, за да се върши работа. Явно подхождаше на личността му. Сдържан, решителен и делови. Малоун се радваше, че всичко е приключило. Време бе да отлети за Южна Франция и да прекара няколко дни с Касиопея. Самият факт, че мислите му вече включват и друг човек, беше необичаен. Толкова дълго бе живял сам. Но вече не. Вече имаше жена в живота си. Което не беше лошо.

Стефани влезе при него.

— Много съм ти благодарна за всичко, което направи.

— Вършех си работата, пък ми се и плащаше.

— Като стана дума… Трупът на Джеймс Грант е открит в Лигурско море с дупка в главата.

— Гало?

— Без съмнение.

— Много трупове се събраха.

— Съгласна съм. Но този ще ни струва скъпо.

— Какво става с писмата на Чърчил?

— Изчезнали са. Но малтийските рицари ни съдействат и в момента претърсват стаите на Гало. Най-вероятно ги е скрил някъде. Те са отвратени от всичко, което се случи. Но Гало се оказа един мошеник. Вербувал е фалшивите членове на Тайното братство с обещания за постове във Ватикана. Живото доказателство, че в днешно време не можеш на никого да разчиташ.

— Разбирам те напълно — каза той с лека усмивка.

— Знам.

Стам влезе в кабинета и седна зад бюрото. Столът му беше най-обикновен, дървен, с висока облегалка; изглеждаше неудобен. Но човекът се чувстваше у дома си.

— Ситуацията е овладяна. Пресслужбата на Ватикана отразява прекъсването на конклава. Кардиналите са заключени. На двамата охранители на гарата е обяснено, че сме решавали вътрешен проблем и вие работите за нас.

— А онзи, когото изхвърлих от влака?

— Нищо му няма. — Стам помълча, после каза: — Днес извадихме късмет. Положението бе станало неудържимо, но ние се справихме. Благодарение на вас, господин Малоун.

— И на Люк Даниълс в Малта — добави Малоун.

— Вече му казах същото — обади се Стефани. — Люк пътува насам и води арестант. Кацнали са преди два часа.

— Защо насам?

— По моя молба — отвърна Стам.

Малоун разбра. Намираха се на суверенна територия. Стам възнамеряваше да третира и Гало, и Хан като арестанти на Ватикана и да се разправи с тях по каноничното право.

— По очевидни причини не можем да оставим италианците, малтийците, британците и американците да се занимават с техните престъпления. — Стам се изправи. — Бихте ли дошли с мен?

Те излязоха от кабинета и тръгнаха към асансьора. След като влязоха в кабината, Стам вкара ключ в контролното табло и натисна един бутон без обозначения. Сградата беше на четири етажа с подземие. Бутонът, който светеше, се падаше под този за подземието.

— Това е стара сграда — каза Стам. — Строена е през седемдесетте години на миналия век над част от катакомбите.

Асансьорът спря. Вратите се разтвориха. Намираха се дълбоко под земята; право напред се разкриваше добре осветен коридор с висок таван. Стените бяха от боядисан бетон; подът — от плочки.

— Тези подземни зали се оказаха доста полезни — каза Стам.

Кардиналът тръгна напред и спря пред една желязна врата. После почука два пъти с юмрук. Чу се плъзгане на резе и вратата се отвори навътре. Озоваха се в продълговата стая; едната й страна беше преградена с метални решетки между бетонни колони. Арестантски килии.

Стам освободи с жест мъжа, който им бе отворил.

Срещу една от килиите имаше маса. Върху нея бе поставен реликварият от параклиса; в него се виждаха навити пергаменти, а един от свитъците беше изваден отвън, разгънат. Малоун пристъпи към килията, любопитен да види Полукс Гало зад решетките. Стефани и Стам го последваха.

— Тези килии ги ползваме от доста време — каза кардиналът. — Мехмед Али Агджа беше затворен тук, след като се опита да убие Йоан Павел Втори.

Малоун не можеше да не се сети за зловещия затвор на улица „Любянка“ в Москва, под зданието на старата централа на КГБ, където са били изтезавани дисиденти, хора на изкуството, писатели и репортери. Запита се защо ли й бяха нужни на Католическата църква подземни килии с ограничен достъп.

— Това ли е Константиновият дар? — попита той и посочи пергамента.

— Това е — отвърна Стам.

— А мога ли да попитам с какво е толкова важен?

— Доказва, че всичко е измама — обади се Гало, като стана и се приближи към решетките. — Римокатолическата църква е един фалшификат. Кажете му, кардинале. Кажете му истината.

Малоун зачака да чуе повече.