Малтийска следа

— Има една африканска поговорка: Докато лъвовете си намерят историци, ловните легенди ще възхваляват само ловците. Толкова е вярна! В нашия случай славата е отишла при онези, които са изпреварили. — Стам замълча, после продължи: — Константин Велики е променил света. Първо обединил Римската империя, после я разделил на две части. Източната й част се управлявала от императори. В крайна сметка западната попаднала под властта на папите. Но това станало едва след като всички послушали съвета му.

— Това е проект за нова религия — каза Гало. — С указания как християнството да придобие важност. Да проникне във всички аспекти на човешкия живот. Да бъде използвано за държане на последователите си в подчинение. Как дори да оправдае убийствата на хора, ако това е нужно за неговото запазване.

Стам изглеждаше невъзмутим.

— Чел съм го, той е прав. Константин искал религия, създадена от него като гаранция, че хората няма да се разбунтуват. За да ги държи в подчинение, без те дори да съзнават това. За жалост, не постигнал това приживе, нито пък се случило през вековете след смъртта му. Идеите му били приложени само отчасти. Нямало генерален план. И така чак до девети век, когато дарът му бил открит наново. По онова време папите вече преливали от амбиции. Смятали се за нещо повече от религиозни водачи. Били военачалници и политически лидери. Към единайсети век Църквата вече била най-богатата и могъща институция в света. Всичко това се дължало на Константиновия дар.

— Това единственият екземпляр ли е? — попита Стефани.

— Доколкото знам, да. Хоспиталиерите се сдобили с него към средата на тринайсети век. Папите били в ужас, че всичко ще се разкрие, затова оставили хоспиталиерите да вършат каквото си искат срещу ангажимент да пазят тайната.

— Дали е истински?

— След предварителен оглед моите експерти ме уверяват, че е на Константин. Сравнили са го с потвърдени оригинали, съхранявани в нашите архиви. При това е в оригинал, на латински, което е рядкост за негов оцелял ръкопис. Можем да подложим пергамента на въглероден тест, но съм сигурен, че датира от четвърти век. Освен това мастилото съответства на използваното по онова време. Изглежда напълно автентичен.

Малоун не се съмняваше в това.

— Наполеон се е опитвал да го открие — каза Стам. — Мусолини също, като е бил близо до целта. Останал е у рицарите до осемнайсети век, когато е бил скрит набързо при френското нашествие в Малта.

— Какво смяташ, че са щели да направят крале и императори, след като го прочетат? — попита Гало; в тона му се долавяше отвращение. — След като разберат, че Божественият закон не произхожда от Бог. Всичко е създадено от хора за собствените им користни цели.

Нито мускулче не потрепваше по лицето на Стам. Беше безизразно и с нищо не издаваше какво си мисли.

— Какво са щели да си помислят вярващите за първородния грях на Църквата? — продължи Гало. — И за цената, която уж всички трябва да платим за грехопадението на Адам и Ева. Грехът на непокорството при изяждането на забранения плод. Нищо от това няма каквото и да било общо в случая. Всичко е било просто начин да се набират последователи още от майчината утроба. Не е имало нужда някой да бъде убеждаван да се влее в Църквата. Просто са обявявали, че се е родил опетнен и опрощението идва чрез свето кръщене, извършвано от Църквата. Разбира се, който откаже да бъде кръстен, ще гори в ада, при дявола, за вечни времена. Но и адът, и дяволът са измислени от Константин. В тях няма нищо истинско. Те са там, за да всяват страх и да осигуряват покорство. А какъв по-добър начин да държиш хората в покорство от ирационалния, недоказуем страх!

Стам стоеше неподвижен и мълчалив. Накрая заговори:

— Аз лично предполагам, че не би имало Църква. Християните са щели да продължават с междуособиците си, да не постигат нищо. Оставени на себе си, те никога е нямало да се обединят в нещо смислено. Накрая вярата им е щяла да избледнее, а крале, кралици и императори са щели да воюват помежду си без задръжки. Цивилизацията би била нещо много различно от онова, което познаваме сега. Църквата, при всичките си недостатъци, е придавала на света онази доза стабилност, която го е крепяла, помагала му е да не се разпадне. Без нея кой знае накъде би тръгнало човечеството.

— Да бе, вярвайте си — промърмори Гало.

— Само че светът вече не е съставен от неграмотни — каза Стам. — Хората вече са много по-скептично настроени към религията, отколкото през тринайсети век. Това разкритие, ако бъде направено днес, би имало огромно въздействие.

— Точно на това разчиташе брат ми. Да използва страховете ви, за да постигне онова, което искаше. — Той изгледа в упор Малоун. — Този пергамент отваря очите. Не им позволявайте да го скрият.

Стам бръкна под расото си и извади нещо, което вдигна пред очите му.

— Заедно с това ли?

Беше флашка.