Малтийска следа

Ностра Тринита — Нашето триединство — е плод на въображението ми, но два от елементите му — Pie Postulatio Voluntaris и Ad Providam — са реални документи. Constitutum Constantini — Константиновият дар (глава 48), е изцяло мое творение, както и неговата предистория (глава 48), макар залегналите в него тези — религията е човешко творение и Католическата църква е формулирала основополагащата си доктрина с цел собственото си оцеляване — да са реалност (глава 62, 63 и 64). Историци, изследователи на религията, отдавна разучават тази материя в най-големи подробности.

Катедралата във Валета (глава 40) е величествена сграда, особено подът, почти изцяло покрит от над 400 мраморни надгробни плочи. Всяка от тях е уникална и великолепна. Всички използвани в романа съществуват (глава 41, 43 и 44), включително тази на Бартоломео Томази ди Кортона (глава 45), съдържаща трите символа, след които и монограмът Хи-Ро, свързван с Константин. На плочата наистина има изобразен часовник, но онзи „истинският“ в катедралата е изцяло мое творение.

Малта е обсадена от турците през 1565 г. (глава 8), но рицарите отблъскват нашествието. Всъщност тяхната победа спира турското настъпление през Средиземно море и спасява Европа. След обсадата островът е бил заобиколен от тринайсет наблюдателни кули, които стоят до ден-днешен. Всички споменати в романа съществуват в действителност. Беше забавно да ги включа като мизансцен в търсенето на съкровището, още повече че четири от тях, ако бъдат съединени, наистина образуват кръст (глава 47 и 48). Апостол Павел действително е посещавал Малта, донасяйки християнството на острова, като подвизите му са подробно описани в Библията (глава 13).

Всички места и сгради във Ватикана са обрисувани достоверно, включително Сикстинската капела, Апостолическият дворец, музеите, дом „Санта Марта“ и железопътната гара (глава 65, 67, 68, 69, 70 и 71). Длъжността префект на Апостолическата сигнатура (глава 5), заемана от Кастор Гало, съществува от векове.

Правното и политическото разграничение между Ватикана като град-държава и Светия престол (глава 13) се появява благодарение на Латеранските договори от 1929 г. И двете се управляват от Курията (глава 15), като техен единствен и върховен глава е папата. Проблемът с нуждата от ограничаване властта на Курията не е от вчера. За голямо съжаление, всички примери за корупция, описани подробно на флашката на Спаня (глава 15 и 18), са почерпени от скандали, разтърсили Светия престол през последното десетилетие. Темата е добре разработена в „Търговци в храма“ и „Рацингер се боеше“ — две книги от Джанлуиджи Нуци. Ватиканът упорито продължава да отрича наличието на скандали и вътрешни проблеми, но Нуци по убедителен начин доказва обратното.

Ведомството съществува. На петстотин години, то е най-старата разузнавателна агенция в света. Ватиканът никога не е признавал официално за неговото съществуване, но историята му е дълга и пребогата на събития (глава 20). Папата има и началник на разузнаването, чиято самоличност се пази в тайна. Прякорът Domino Suo е моя измислица. Страхотен източник по темата е книгата „Ведомството“ на Ерик Фратини.

За писмата между Чърчил и Мусолини, споменати в повествованието, се носят слухове и легенди, но никой не ги е виждал. Твърдението, че Мусолини ги е носил със себе си при опита си за бягство от Италия, е моя добавка. Писмата, цитирани в глава 9, са съчинени от мен, но като материал съм черпил щедро от изказвания и на двамата. Подписът на Чърчил е автентичен. При встъпването си в длъжност като министър-председател той възнамерявал да използва Малта като разменна монета срещу отказ на Италия от съюз с Германия. Но военновременният кабинет отхвърлил тази идея. В крайна сметка Малта се оказала критично важна за изхода на войната, удържайки многогодишна съвместна обсада на Италия и Германия, за което е наградена като държава с Кръста на свети Георги (глава 9).

Съглашение между Мусолини и папите Пий XI и Пий XII (глава 38) наистина е имало. И двамата папи били ретроградни и в много отношения споделяли консерватизма на Мусолини. Факт е, че Дучето е успял да натика Католическата църква в ъгъла. Нито веднъж Ватиканът не посмял публично да заклейми фашизма. През 1939 г. Пий XI бил готов да обърне посоката и да излезе с нещо като порицание, но починал, преди да го стори. Пий XII така и не се решил на такъв ход. Отношението на Пий XII към Германия, Холокоста, нацистите и Мусолини вероятно никога няма да стане изцяло известно. За повече информация по въпроса прегледайте „Папата и Мусолини“ на Дейвид Кърцър.