Малтийска следа

Бягството на Мусолини от Милано и опитът му да се добере до Швейцария, описани в Пролога, са действителни събития. Кларета Петачи е загинала заедно с него при екзекуцията им от партизаните (глава 1 и 40). До ден-днешен никой не знае със сигурност кой точно е дръпнал спусъка, макар мнозина да са претендирали за тази чест. Много от репликите на Мусолини в Пролога са взети от реални цитати на негови изказвания, направени към края на живота му, макар и не във вилата. Присъствието наблизо на представител на малтийските рицари е добавено от мен. Мусолини е носел със себе си злато, валута и две чанти с документи (глава 3).

Незначително количество от пренасяното злато е било открито в езерото Комо от местни рибари. Огромната част от скъпоценностите (включително документите) са изгубени. През 50-те години в Италия пред съда са изправени няколко лица, обвинени в кражба, но делото приключва внезапно, без съдебно решение, като всякакви по-нататъшни разследвания на случая са прекратени (глава 19). Връзката между съдията по делото и собственика на вилата в пролога е моя измислица.

Повествованието се развива на множество очарователни места. Езерото Комо — лобното място на Мусолини — и хотел „Четири сезона“ в Милано са описани достоверно. В Рим Форумът на Мусолини (прекръстен по-късно на Форо Италико), хотел „Д’Ингилтера“, Палацо ди Малта и Вила дел Приорато ди Малта изглеждат точно така, както съм ги описал. Държах този роман да изобразява в подробности забележителностите на Малта, затова съм положил специално усилие да включа колкото се може повече интересни места. Валета, катедралата, дворецът на Великия магистър, Голямото пристанище, кулите „Мадлиена“ и „Липия“, Марсаскала, заливът Сейнт Пол, Мдина, долината Пвалес, естествените и изкуствените пещери по южния бряг, построените от рицари тунели под Валета (глава 17) и хотел „Драгонара“ — всичко това са реални места. Летенето с теглени от лодки парашути е популярен спорт край бреговете на Малта (глава 4), на който, подобно на Люк, с готовност се насладих. Единствено параклисът на света Луиза Магяр (глава 49) е измислица, но свързаната с него легенда за девойката (глава 32) е точно предадена.

Фашото (глава 3) е древноримски символ, от който са почерпили името си италианските фашисти. Мусолини действително е оставил своя отпечатък върху Рим. Много от построените от него комплекси от сгради и широки булеварди още съществуват (глава 29).

Във Форо Италико (някога наричан Форо Мусолини) действително се издига обелискът, описан в тази история. Вярно е, че през 30-те години в него е зазидан Codex Fori Mussolini — манифест за величието на фашизма и неговия вожд (глава 28, 29, 34 и 36). Знаем това, защото текстът на документа е бил отпечатан в италианските вестници от онова време. Противно на написаното в романа обаче, документът си остава вграден в основите. Възпоменателният медал в чест на обелиска, който Люк разглежда в глава 29, съществува в действителност.

Историята за произхода на кроасана (глава 12) е една от онези симпатични градски легенди, за които никой не знае дали са верни. Символът на Карл Велики, описан в глава 12, е бил неговият подпис. Темата е разработена изчерпателно в „Наследството на Карл Велики“. Факт е, че всеки може да бъде избран за папа (глава 10). Часовниците „Тал Лира“ са разпространени навсякъде из Малта (глава 30), както и многоцветните лодки дайса (глава 32). А пък легендата за Одрания Том, която Люк си припомня в глава 60, е популярна в Източен Тенеси.

Хоспиталиерите, известни днес като Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, или по-просто малтийските рицари, съществуват от 900 години. Осмоъгълният малтийски кръст (глава 7) в течение на векове е бил техен символ. Всички исторически събития, свързани с рицарите (глава 4, 12 и 16), както и законите, цитирани в глава 44, отговарят на истината. Днес те са много успешна хуманитарна организация. Някога в техните редици са съществували и членове на т.нар. Тайно братство. Дали единици от тях са оцелели до ден-днешен, е невъзможно да се знае, тъй като вътрешните дела на Ордена се пазят в тайна. Съживените за целите на този роман герои са изцяло измислени.

Двете вили в Рим — Палацо ди Малта и Вила дел Приорато ди Малта — заедно образуват най-малката суверенна държава в света (глава 16). Вила Пагана в Рапало се използва за лятна резиденция на Великия магистър (глава 19). Разположеният наблизо архив (глава 21) е измислен от мен. Някога цяла Малта е била осеяна с дупки гува — подземни затвори, уникални за рицарите (глава 14). Оцеляла е една-единствена, във Форт Сант Анджело във Валета. Аз създадох още две. През ключалката на Авентинския хълм в двора на Вила дел Приорато ди Малта наистина се разкрива изумителна гледка към базиликата „Свети Петър“ (глава 28). Дали това е съзнателно търсен ефект или щастлива случайност, не се знае.