Малтийска следа

— Така ли постъпвате с всеки?

— Само с посетители, за които сме уведомени в последния момент от МИ-6.

Той долови неприкритото раздразнение в гласа на посрещача.

— Знаете ли защо съм тук?

— Определено. Може ли да го видя?

Малоун извади пръстена от джоба си и го показа.

— Сериозно бижу — каза мъжът.

— Бихте ли пояснили?

Той вдигна дясната си ръка; на безимения си пръст носеше същия пръстен с палиндрома от пет думи.

— Отличителен знак — обясни той. — От отдавна минали времена. Вменявал е отговорности, които днес вече нищо не означават.

— Само че този го открих днес, а се оказа, че и вие имате същия. За нещо, което нищо не означава, са доста разпространени.

Мъжът не отговори.

— Вие рицар ли сте? — попита Малоун.

— Да.

— Посветен?

— Да. Вие знаете ли за нас?

— Всъщност допреди два часа не знаех почти нищо. А за пръстена все още не знам каквото и да било.

Той го вдигна отново пред лицето на мъжа.

— Как точно се сдобихте с него?

Той бе дошъл тук, за да задава въпроси, а не да отговаря, но понякога, за да получиш нещо, трябва първо да дадеш.

— Взех го от един мъртвец.

— Той имаше ли име?

— МИ-6 работи по въпроса. Нямаше в себе си документи за самоличност.

Малоун извади телефона си и му показа снимка на трупа, която Грант му бе изпратил. На снимката се виждаше само лицето на мъжа.

— От вашите ли е?

— Ще проверя. Ще ми предоставите ли снимката?

— Разбира се. А мога ли да говоря с Великия магистър?

— В момента няма такъв. Само временно заместващ. Докато конклавът избере нов папа. Тогава и ние ще си изберем постоянен лидер.

Той вече бе прочел, че Великият магистър се избира с таен вот от посветените рицари. Но преди да встъпи в длъжност, трябвало папата да бъде уведомен за избирането му. При условие, разбира се, че има папа.

— Може ли тогава да говоря с временно заместващия?

— Очаква ви. — Мъжът посочи с ръка каменното стълбище от дясната им страна. — Моля, последвайте ме.

Котън Малоун бе работил дванайсет години за отряд „Магелан“. Стефани Нел го бе взела направо от военноморския флот и той бе започнал работа без предварителна подготовка, учейки се в движение. Междувременно бе придобил набор от инстинкти за оцеляване, които му позволиха да излезе в ранна пенсия при определени от него условия и да си купи книжарница в Дания, сбъдвайки младежката си мечта да се занимава с книги. Един от инстинктите му се бе задействал в Милано, когато Джеймс Грант с такава лекота се съгласи да удвои хонорара му. Друг се включи, след като парите постъпиха в сметката му. Сега и трети се обаждаше в резултат от лошото чувство, което бе получил от срещата си с този пратеник на Ордена. За щастие, Малоун беше гърмян заек и знаеше как да се пази от кучетата на ловците. Той тръгна към стълбището, а домакинът му го последва на две крачки зад него.

— Между другото — попита той, — каква е вашата длъжност в организацията?

— Имам няколко, като една от тях е свързана с охраната. Грижа се за безопасността на всичко и всички.

Думите му бяха изречени с увереността на човек, облечен в костюм и с вратовръзка. Но в тях имаше логика. Малоун си даваше сметка, че такава организация има нужда от сигурност.

Двамата се заизкачваха по стълбището. Във въздуха се чу характерен пулсиращ звук на ротор, който разсичаше въздуха. Хеликоптер. Вече беше близо и се приближаваше още.

— Какво е това? — попита той.

— Превозното ви средство.

17

Люк се изкачи по въжето и излезе от ямата. Лора го следваше, също използвайки въжето. Направи му впечатление лекотата, с която се изкатери нагоре, без изобщо да се задъха от усилието. Първоначалната му оценка се оказа правилна: тя наистина беше в страхотна форма.

Той се огледа наоколо. Намираше се в подземие със стени от неодялан камък и пръстен под. По грубия таван зад предпазни мрежи светеха ярки крушки и го заслепяваха. Врата водеше към осветен проход.

— Тези тунели са прокопани от рицарите — каза му Лора. — Ровили са като къртици под града. Повечето са за водоснабдяване и канализация. Но са били ползвани и за тайно придвижване на хора и оръжие. Голяма част все още съществуват. През Втората световна война малтийците са се крили в тях от германските бомбардировки. Някои са прочистени и леснодостъпни. Други — не толкова. Този комплекс заедно с гувата е известен само на правителството.

Тя тръгна към изхода. Тунелът сякаш нямаше край. Люк не помръдна от мястото си. Тя се спря и се извърна, забелязала колебанието му.

— Знаеш какво искам — каза й той.

— На твое място не бих насилвала нещата. Не изгарям от щастие да те имам за партньор. Тази история не засяга американците.

— Само че вече съм набъркан в нея.

— Единствено заради факта че Стефани Нел те праща. Сега шефът ми казва да те приемем.

— Доколкото чувам, ти не обичаш да изпълняваш заповеди.

— Върша си работата.

— Защо изобщо се обади на Стефани?

— За да й кажа, че си идиот. Разузнаването на Ватикана те засече в мига, когато стъпи на този остров.

— Защо просто не й го каза?

Тя вдигна рамене.

— Разбирам от намеци. Тя очевидно не искаше помощта ми. Затова не й предложих нищо.

— Ведомството знаеше ли, че идвам тук?