Малтийска следа

Има един сериозен и траен проблем с набраните средства по линия на Грошовете на Петър. Понастоящем годишната сума възлиза на 200 до 250 милиона евро. Миналата година Светият отец призова всеки католик да бъде свидетел на милосърдието. Той насърчи паството да „отворим очите си и да видим мизерията по света, раните на нашите братя и сестри, които са лишени от достойнство, и да си дадем сметка, че ние сме длъжни да откликнем на техния зов за помощ“. Според собствения интернет сайт на Ватикана набирането на средства ни „обединява в нашата солидарност със Светия престол и неговите благотворителни дела в полза на нуждаещите се. Вашата щедрост позволява на папата да откликне на страдащите ни братя и сестри“. Нищо не би могло да е по-далече от истината. През последните пет години 78% от средствата са използвани за попълване на бюджетния дефицит на Светия престол. Този дефицит е пряка последица от разхищения, измами и злоупотреби, подробно изложени в настоящия доклад. Една подбрана група от кардинали са в течение както на фалшивото рекламиране, така и на присвояването на Грошовете на Петър. В престъпната схема участват не по-малко от четирима кардинали.

Кастор едва се сдържаше. Толкова много измежду онези надути надменни червени лешояди, както ги наричаше Спаня, бяха ликували при неговия провал. Но се оказваше, че някои от тях са извършили най-гнусни престъпления. Онова, което десетилетия наред бяха подозирали мнозина, включително и той, сега изглеждаше доказана истина.

В Курията се вихреше необуздана корупция. Нещо повече: тя изглеждаше институционализирана. А най-лошото бе, че облечените с власт явно бяха решили едновременно да я прикриват и поддържат.

Противно на онова, което си мислеха хората, папата невинаги имаше последната дума в управлението на църковните дела. Курията съществуваше от над хиляда години, през което време бе усъвършенствала до краен предел изкуството на оцеляването. Системата беше толкова заплетена, закостеняла и дълбоко окопана, че никой не бе успял да прокара смислени реформи. Някои от последните папи — конкретно Йоан Павел II и Франциск I — се бяха опитали. Но и двамата без успех. А пък Бенедикт XVI бе подал оставка от безсилие, след като разбра, че реформите му биха означавали да уволни мнозина измежду дългогодишните си приятели. От доста време се носеха легенди за вътрешни разследвания и тайни одити. Франциск дори бе натоварил две така наречени независими комисии да разследват злоупотребите и да препоръчат промени, но и от това нищо не бе излязло.

В Курията бяха експерти по протакане и увъртане. Истински магьосници. Както току-що бе потвърдил Спаня, двойното счетоводство с всички възможни трикове беше нещо обикновено. Дотолкова се бяха усъвършенствали, че можеха да блокират дори интервенция от Светия отец. Защо? Защото в крайна сметка папата се нуждаеше от Курията. От хора, които да управляват едно предприятие с многомилиарден оборот, а колкото и да беше склонна към разхищения и злоупотреби, Курията движеше Църквата напред. Това беше като Съюзниците след Втората световна война, които си запушваха носовете, за да използват услугите на разни бивши нацисти из цяла Германия. Не беше най-добрият избор, просто единственият.

Оставаха му още няколко страници до края. Затова Кастор отново насочи вниманието си към резюмето.