Разкрита бе и друга странна аномалия. Йоан Павел I умира през септември 1978 г., след само трийсет и три дни на престола. Но в банката на Ватикана все още съществува сметка на негово име, в която понастоящем има 110 000 евро депозит. И, което е още по-любопитно, движенията по тази сметка продължават до ден-днешен. С тях е свързано името на един кардинал. Съществуват поне още осем банкови сметки на починали лица, по които има необяснима финансова активност. Единственото възможно обяснение са институционализирана кражба и длъжностно присвояване на средства.
Да вземем също така и процедурата за канонизация, при която корупцията е придобила невероятни размери. В течение на векове тази процедура е била обвита в тайнственост. Сега при стартиране на помазване в блаженство се заплаща такса от 50 000 евро, като отделно се начисляват още 15 000 евро за „оперативни разходи“. Тези пари отиват не само в касите на Светия престол, а и за заплащане на безумните хонорари на експерти теолози, доктори и епископи, които да разгледат случая на предложения за светец или блажен. Към това се прибавят и разходите за изследователска дейност, за съставяне на досието на кандидата, както и за услугите на застъпника, чиято задача е да обяви и да придвижи кандидатурата. Средният разход на един кандидат за светец е близо 500 000 евро. Но това не е всичко. На всеки етап от процедурата се организират чествания, на които се канят прелати да изнасят лекции за подвизите и чудесата на бъдещия светец. Въпросните прелати, естествено, получават подаръци, които се добавят към подробно разбитите по-горе разходи. В крайна сметка общата стойност на една канонизация възлиза на 600 до 750 хиляди евро.
Като илюстрация на мащабите на този колосален източник на приходи, при Йоан Павел II са разгледани 1338 кандидатури за помазване в блаженство и 482 за канонизация на светци. Общата сума, генерирана по тези общо 1820 сметки, надхвърля 1 милиард евро. Невероятното е, че през 1983 г. папата разпорежда всички тези суми да се стопанисват не от Църквата, а от индивидуалните застъпници, които да водят и „редовно да актуализират“ отделни счетоводни книги за всеки кандидат за светец, като вписват всички направени разходи. Но не е предвиден никакъв контрол върху процеса, не са извършвани никакви одити.
На застъпниците е предоставена неограничена свобода на действие — практика, която съществува и до ден-днешен в Светия престол. Едва ли е нужно да се казва, че злоупотребата с един милиард евро далеч надхвърля обхвата на настоящия доклад. Но аз съм в течение на тази корупция с отклоняване на средства, протичаща под бдителния поглед на поне шест сегашни кардинали, които тайно си поделят приходите.