Малтийска следа

— Британците ми разправиха за случилото се с вас днес — каза Гало. — Също и за този пръстен. Мисля, че мога да хвърля известна светлина по въпроса.

— Показаха ли ви снимка на убития?

— Да. Не е от нашите. Но сме виждали и преди имитации на пръстените. Във Франция и Италия е пълно с бижутерийни магазини, където се продават. Палиндромът е известен като Квадрата „Сатор“, по първата от петте думи. Датира още от римско време.

— Защо вътре има малтийски кръст?

— Добър въпрос.

— Бас държа, че и този на пръста ви има същия кръст. Докато при имитациите едва ли е така.

Веждите на Гало леко се повдигнаха като първи знак на раздразнение. Добре. Време беше този мъж да проумее, че няма насреща си аматьор.

Малоун винаги бе мразил погребенията и присъстваше на такива само при крайна нужда. За пръв път видя погребение като юноша, когато почина дядо му. Баща си бе изгубил още когато беше на десет, загинал при катастрофа с военна подводница. Юношеските си години той прекара с майка си в Джорджия, където семейството имаше ферма за лук. С дядо му бяха станали близки и когато видя стареца в ковчег, това му причини по-голяма болка, отколкото би могъл някога да си представи. Освен това бе запомнил директора на погребалния салон. Кисел мъж, не много различен по външен вид и държание от този, който седеше до него сега, говорейки баналности. Каза си, че трябва да бъде нащрек.

— През петдесет и седма — започна Гало, като понижи глас — в Падуа се провежда съдебен процес. Подсъдими са някои от партизаните, замесени в изчезването на златото на Мусолини през четиресет и пета. От години се носят слухове как златото може да е останало при местни хора. След дванайсет години разследвания срещу трийсет и пет души са повдигнати обвинения в кражба. Призовани са триста свидетели. По първоначални очаквания делото трябва да продължи осем месеца, но след показанията на двайсет и шестия свидетел е преустановено от съдията и никога повече не се възобновява. Всякакви разследвания за изчезналото злато също са прекратени. През петдесет и осма съдията излиза в пенсия. Любопитна подробност е, че като пенсионер живее охолно в една вила. Мъжът, убит тази сутрин, е негов внук. Собственикът на вилата край езерото Комо.

— Очевидно съдията е бил подкупен.

— Нямам представа. Мога само да ви кажа какво се е случило. Знаем, че на двайсет и пети април четиресет и пета Съюзническите сили са на по-малко от осемдесет километра от Милано. Мусолини свиква извънредно заседание на кабинета и обявява, че смята да бяга на север, в Швейцария. След това разпорежда всичко, което е останало в хазната, да бъде докарано на заседанието. Златни кюлчета, валута и скъпоценности, сред които короната и останалите символи на кралската власт. Той разпределя валутата и скъпоценностите между министрите си и им нарежда да напуснат града с плячката. За себе си запазва всичкото злато и по малко от останалото. По приблизителни изчисления неговият дял е бил на стойност сто милиона тогавашни долари. Повечето от валутата днес не би имала никаква стойност. Но златото и скъпоценностите са нещо друго. В днешни пари биха стрували над милиард евро.

Това наистина беше впечатляващо съкровище.

— С което отговарям на въпроса ви — каза Гало. — Италианската правосъдна система има много недостатъци. Корупцията е повсеместна. Няма съмнение, че съдията е бил подкупен. Пак казвам: никога няма да научим истината, случаят не е разследван. Но в съдебните протоколи се съдържат показания на свидетели, подробно описващи какво е имало в двете кожени чанти, иззети от Мусолини при ареста му. И двете са били щамповани с партийния символ: орел, стиснал в ноктите си фашо.

Малоун само преди броени часове бе държал едната от двете в ръцете си.

— И двете чанти са изчезнали — продължи Гало. — От четиресет и пета година никой не ги е виждал. До шейсета почти всички лица, имащи отношение към намереното у Мусолини, са починали или са безследно изчезнали. Оттогава двете чанти се издирват. Днес, както изглежда, вие сте открили едната.

Движеха се по двулентов път, който се спускаше с остри завои надолу по склона. Мъжът, който го бе придружил от Рим, седеше отпред, а трети мъж, също с тъмен костюм, шофираше. И двамата мълчаха през цялото време и с нищо не показваха, че осъзнават присъствието им.

— А какво знаете за писмата между Мусолини и Хитлер? — попита той Гало.

— Известни са ми теориите. Британците отдавна смятат, че Мусолини е отнесъл част, ако не и цялата си кореспонденция с Чърчил при бягството на север. Това е възможно. Наш пратеник е присъствал както в Донго, така и във вилата, където са били държани Мусолини и любовницата му в нощта, преди да бъдат разстреляни. Мусолини споменал нещо за документи, с които можел да причини сериозно неудобство на британците. Дори предложил да ги размени срещу разрешение да напусне Италия. Но не дал подробности, а и когато станало дума, вече документите не били у него. Партизаните му ги взели в Донго.

— Защо е трябвало емисар на хоспиталиерите да разговаря с Мусолини?