Малтийска следа

Кастор спря да чете, изумен от това лицемерие. Какви надути, арогантни лъжци и крадци! Той никога не би откраднал и цент от Църквата. Не бе получавал никакви парични подаръци, никакви безплатни пътувания. Никакви специални дарения за „покровителство“, както им викаха някои кардинали. Което беше странно, защото Спаня бе прав. На млади години той беше напълно различен човек. За него кражбата беше ежедневие. Но колкото повече остаряваше, толкова по-малко значение имаха за него материалните неща. Търсеше нещо далеч по-съблазнително. И носещо по-голямо удовлетворение. Абсолютната власт.

Дворът на ресторанта беше все така празен. Наближаваше четири следобед. Кастор бавно отпиваше от третата си чаша вино, а в главата му бушуваше ураган от объркани мисли. Нямаше съмнение, че всички твърдения на Спаня могат да бъдат доказани. Ведомството знаеше как да разследва парични потоци, да надушва фиктивни банкови сметки и документни измами, да прониква през стените на тайнственост и да научава кой контролира какво и колко.

Всичко прочетено беше самата истина. Иначе Спаня не би му го дал. Пък и отсъствието на имена… Нито един от престъпниците не бе назован. Документът беше предназначен само да подразни апетита му. И успя.

Някакво раздвижване вдясно от него привлече вниманието на Кастор.

От сенките се появи Арани Чатърджи, който се приближи с безгрижна стъпка и седна на масата му, без да чака покана.

— Виждам, че не съм труден за откриване.

— Привързаността ти към това място е надлежно отбелязана в досието ти. — Чатърджи посочи с пръст папката в ръката му. — Прочете ли го?

— Да. Имате ли доказателства?

— О, да. — Чатърджи бръкна в джоба си и извади флашка. — Всичко е тук. Аудио записи, документи, сканирани разпечатки, банкови извлечения, доклади от електронно следене. Всяка подробност по всяко обвинение заедно с името на нарушителя. Доколкото знам, доста дълъг списък на епископи, монсеньори и кардинали, повечето от които са направо за затвора. За техен късмет, Светият престол няма собствени затвори.

Той можеше само да се досеща кои имена бяха в списъка. Със сигурност включваше шефа на Института за религиозни дела — претенциозно название на Банката на Ватикана, контролираща финансовите активи на Църквата. Също и Администрацията за имуществото, която стопанисваше недвижимите й имоти. Губернаторството, което отговаряше за музеите и цялата търговска дейност като магазини за сувенири и църковна утвар. Заедно с Префектурата по икономически дела на Светия престол, която управляваше всички служби на Ватикана. Това беше Голямата четворка, като кардиналите начело на тези институции идваха от държави по целия свят — Чили, Хондурас, Съединените щати, Индия, Германия, Конго и Австралия. Нито един от тях не си бе мръднал пръста да му помогне.

Всички щяха да бъдат пометени. Но едва след като гласуваха за него. Всеки един от тези мерзавци щеше да напише неговото име на бюлетината си.

— Какво предупреждава Откровение? — попита Чатърджи. — Една покварена църква се намира в Града на седемте хълма.

Така наричаха Рим.

— И нейната поквара ще се разраства, докато накрая бъде разрушена — добави Чатърджи, като прибра флашката в джоба си.

Дотук добре, обаче…

— Трябва да знам какво иска Спаня в замяна на своята безценна помощ.

— Веднага ли? Просто открий Ностра Тринита. Както и той ти каза, иска да приключи с този въпрос. Разбира, че възнамеряваш да го използваш, за да станеш папа. Ако може да се вярва на легендите, може би тя има някаква стойност. Само че от създаването й са минали хиляда и седемстотин години. Това, което току-що прочете, е по-непосредствено и има далеч по-голяма сила. Така че той иска размяна. Ти му даваш реликвата, а той ти дава всичко това — Чатърджи посочи папката — плюс флашката.

— А той ще я унищожи?

— Абсолютно.

Кастор не беше непременно против подобно развитие на нещата. Такова бе и неговото намерение. Веднъж добрал се до папския престол, последното, от което би имал нужда, бе нещо да всява съмнения.

— Освен това — продължи Чатърджи, — след като измине достатъчно време, но не повече от деветдесет дни след коронясването ти, ще ръкоположиш архиепископа за кардинал. Иска да умре с червена шапка на главата.

— Той май не си пада много по „червените лешояди“.

— Презира ги. Но иска да бъде един от тях.

— Това е малко странно.

— Също така ще го назначиш и за глава на Ведомството, след като уволниш кардинала, който сега е начело на департамента. Той не е приятел на архиепископа, нито пък твой, между другото.

— Ако направя Спаня кардинал, това ще повдигне много въпроси.

— Е, и? Папата единствен решава кого да направи кардинал и решенията му не могат да бъдат оспорвани или обжалвани. И никакви тайни назначения. Това трябва да е изцяло публично.