Мечти за земята и небето

— Но храносмилателните, дихателните и другите отделяния на нашето въображаемо животно-растение не се губят, а напълно се преработват при участието на слънчевата светлина в храна и кислород, които отново постъпват за изхранване на съществото, като извършват вечен кръговрат и никога не се изчерпват.

Тук няма нищо невъзможно! Нима не виждаме същото, но в голям мащаб на повърхността на земното кълбо! Нима едни и същи материали не се използуват вечно за жизнения процес на растенията, животните и самия човек?!

Слънцето работи, но материалът си е един и същ и не се изчерпва. Защо не искате да допуснете в малък вид това, което вече съществува в голям?…

— Допускаме! Не се горещи, само обясни по какъв начин твоите същества няма да изсъхнат като мумии…

— Много просто: кожата им е покрита със стъкловиден слой, достатъчно мек и тънък, но абсолютно непроницаем за газовете, течностите и другите летливи вещества. Този слой предпазва животните от всякакви материални загуби.

По тялото им няма никакви външни отвори; кръговратът на газовете, течностите и разтворените твърди тела се извършва вътре в живото същество, а не посредством външната среда. Повърхността на тялото заедно с неголеми криловидни придатъци, осветени от Слънцето, представлява лаборатория за приготвяне на сила и живот. Ако в среда с тежест такива придатъци не могат да бъдат обременителни, то в пространството, свободно от нея, те са незабележими и при повърхност от няколко хиляди квадратни метра…

— Спри! А как твоите животни-растения ще общуват помежду си, как ще си разменят идеи без въздух? Нали етерът не предава звуковите трептения.

— Първо — не се смути той, — звуковите вибрации могат да се предават от едно същество до друго по проводник, нещо като жица, и в такъв случай по-малко ще отслабват на разстояние, отколкото когато се движат в течна или газообразна среда; второ, нима ние обменяме мисли само с помощта на звука, гласа? А книгите и писмата?! Нещо подобно, но много по-съвършено и естествено им служи за съобщаване; на видно място на тялото през прозрачен капак като в камера обскура се редуват живи картини, които следват мислите на съществото и ги изразяват точно; това зависи от прилива на подкожни течности с различни цветове в извънредно тънките съдове, които рисуват бързо променящите се и лесни за разбиране картини.

VII В пояса на астероидите

(Из фантастичните разкази на чудака)

28. Как попаднах на астероид. Около Слънцето освен осемте големи планети с техните спътници и астероидите, също доста големи и движещи се между орбитите на Марс и Юпитер, се движат много съвсем малки планети, които поради малките си размери не се виждат с телескоп.

Увереността в съществуването им произтича от следното: никой не се съмнява в съществуването на множество камъни (аеролити), които се въртят, както и планетите, около Слънцето; част от тях докосват Земята и падат върху нея; а друга част, както се предполага, губят скоростта си поради съпротивлението на етера и възбужданата от движението индукция и падат върху Слънцето, поддържайки малко светенето му. А щом има малки и големи небесни тела, защо да няма и средни?19

Аз бях на астероиди и на още по-малки планети и видях там живота. О, това е чудесна страна! (…) Там се намериха мъдри същества, които (…) ме заобиколиха с много грижи, дадоха ми изкуствена атмосфера, затворена в кълбовидно, отчасти стъклено устройство, с прекрасни зреещи плодове, превъзходно утоляващи глада и жаждата.

Но това не е всичко: когато исках да се запозная с живота им, те плътно покриваха тялото ми, без да нарушават неговите форми и свободата на движение, с особена тънка обвивка, която го предпазваше от опасната липса на атмосферно налягане; те ме снабдяваха със съдове с кислород и с разни други апарати, които бяха свързани с тялото ми и заменяха за известно време въздуха и храната. Тези апарати поради пълната липса на тежест не биха били обременителни за мен, дори ако бяха 1000 пъти по-масивни!

Така аз излизах от жилището си и виждах всичко.

А за тях беше безразлично дали ще живеят в атмосфера или без нея, защото газовете и изобщо никакви странични тела не можеха да проникнат през кожата им; атмосферата само малко забавяше храненето им със слънчеви лъчи…

Ще пропусна безкрайно сложните, грамадни и разнообразни съоръжения, тайнствените дейности и многото явления, които не можах да разгадая, и ще опиша само това, което се хвърля в очи и е достъпно за човешкия ни ум…

Когато свикнах с тях и научих зрителния им език (те ми приспособиха особен механизъм за „картинно“ изразяване на мислите), дълго разговарях с тях…

Няма да говоря за формите на телата им, защото понятието за красота дори при една порода двуноги е крайно субективно, въпреки това мога да кажа, че и на мен — човека, техните форми ми изглеждаха изключително изящни…