Мечти за земята и небето

Трябва ли да се напомня, че от астероидите Слънцето изглежда съвсем малко, свети и грее 3, 4, 5…, дори 20 пъти по-слабо, отколкото на Земята. Астероидите около Марс получават 1/3 част от това, което получаваме ние, но колкото са по-далеч, толкова по-малко светлина и топлина им дава Слънцето. При Юпитер силата на светилото намалява 25 пъти и то прилича на ярка волтова дъга или почти на звезда.20

Затова в зависимост от мястото на пребиваването ми за мен беше необходима по-голяма или по-малка защита от студа. Но тамошните жители, които живееха далеч от Слънцето, имаха студена кръв като нашите риби и насекоми и бяха изтъкани от мъчно замръзващи вещества.

29. Моята беседа с жителите на астероида.

— Откъде сте? — попитах ги веднъж.

— Преселници сме от други големи планети.

— Но как сте попаднали тук и как живеете във вакуум, когато телата ви са били приспособени за живот в атмосфера?

— Не мога да ви обясня как сме попаднали тук — толкова е сложно това; що се отнася до атмосферата, нашите тела постепенно се промениха и се приспособиха за живот във вакуум, както при вас водните животни малко по малко са се превърнали в сухоземни и нелетящите — в летящи. Изобщо на планетите отначало са се появили водните животни, след това — живеещите във въздуха и най-после живеещите във вакуум.

— (…) Кажете ми, моля ви се, с какво се храните?

— (…) Храним се и се развиваме като растенията — под действието на слънчевите лъчи.

— (…) И все пак не разбирам… Растението се храни от соковете на земята и газовете на въздуха, които енергията на слънчевите лъчи превръща в тъкан на растенията…

— Виждате ли зелените придатъци на нашето тяло, които имат форма на красиви изумрудни крила? Те съдържат зрънца хлорофил, подобен на този, който оцветява листата в характерния им цвят; някои ваши животни имат и в телата си такива зрънца… Крилата благодарение на стъкловидната си обвивка не пропускат нищо навън, но затова пък пропускат свободно почти без загуба светлината на слънчевите лъчи. Тези лъчи разлагат въглеродния двуокис, разтворен в соковете, които струят в нашите крила, както кръвта във вашето тяло, и извършват хиляди други химически действия, в резултат на които се получават различни газове, течности и твърди тела. И едните, и другите, и третите веднага влизат отчасти във физическа, отчасти в химическа връзка с други съставни части на соковете, като образуват течни тела, т.е. като обогатяват соковете с нови вещества. Обогатените от тях сокове всеки момент доставят на нашето тяло всичко необходимо за изхранването му: кислород в слабо химическо съединение, въглеводороди и азотисти вещества. Нещо подобно прави Слънцето и при вашите растения (…).

— Но кажете ми, моля ви, как можете при такава малка повърхност на крилата ви, така да се каже, при такова малко стопанство да получавате без всякакво наторяване толкова много, докато за изхранването на един човек на Земята са необходими няколко десетини, т.е. — хиляди пъти по-голяма повърхност?

— А ето как — каза един от туземците. — Енергията на слънчевите лъчи във вакуум е необикновено силна; освен това значително по-голяма част от нея (1/6) ние превръщаме в потенциална химическа енергия, отколкото вие на вашата планета посредством вашите растения — и тя ни е напълно достатъчна за поддържане на жизнените процеси. Та нали знаете, че квадратен метър повърхност, осветена от перпендикулярно падащи върху нея слънчеви лъчи, дава работа, равна на почти 3 конски сили;, но ние сме по-далеч от Слънцето и затова получаваме от него 3–4 пъти по-малко енергия. По такъв начин при обща повърхност на крилата ни под един сажен (3–4 квадратни метра) ние имаме за един ден работа, равна на потенциалната енергия на 5 килограма най-чист въглерод, като предполагаме, че при отделянето й той изгаря в кислород; по-голямата част (5/6) от тази енергия топли тялото ни, а останалата част (1/6) отива за образуване на храна. Нейната енергия съответствува на енергията на повече от два фунта въглерод. Нужна е много повече обикновена храна, за да се отдели такава енергия (8 фунта хляб или 10 фунта месо)21. След всичко това е ясно, че ние никога не сме гладни.

— Как? Нима никога не изпитвате неприятните усещания на глад, жажда и болезнено храносмилане?…

— Никога! Ние имаме регулатор, който ни показва кога трябва да обърнем към Слънцето крилата си (…) Когато настъпва опасност от изтощаване, регулаторът грижливо ни посочва това обстоятелство. Впрочем в средата, в която живеем, няма облаци и ние се храним безпрепятствено.

— Ето защо са така красиви крилата ви: оказва се, че те са за вас и овощна, и зеленчукова градина, и поле, и двор за добитък и т.н., защото ви дават всичко необходимо за масата; а аз мислех, че вие летите с тях…

— Да летим можем и без крила; във вакуум крилата, нужни за вашето обикновено летене, са безполезни. Нима при вас мухите летят под камбаната на пневматична помпа, когато е изпомпан от нея въздухът?