Мечти за земята и небето

— Вярно е, че човечеството като цяло не умира и живее като едно от вашите чудни същества, че е безсмъртно — забелязах аз. — Но вие ми дайте пример за индивидуална неопределеност на живота на Земята…

— Мога, мога — прекъсна ме един от събеседниците ми. — При вас съществуват инфузории; животът на всяка от тях се изразява в това, че тя отделя от себе си себеподобни — една след друга, поради което (да предположим, че и поради друго, но подробностите ще ни отведат далеко) тя отслабва, изражда се, смалява се и след няколко стотици раждания дотолкова издребнява, че става неузнаваема; тя умира! Но ето че към тази умираща инфузория се приближава друга, подходяща, слива се с нея в едно цяло… и след това — о, чудо! — тя се подмладява, възкръсва, започва бързо да расте, достига нормален ръст, отново се размножава и т.н.

— Да, да! Чел съм такова нещо23, но изглежда, че вие знаете това по-добре от нас… (…)

— А много ли сте — полюбопитствувах аз.

— Слънчевата система, т.е. в същност Слънцето, теоретично може да поддържа жизнената енергия на 3×10²³ същества като нашите; това число е 15×10¹³ пъти по-голямо от броя на жителите на вашето земно кълбо, ако приемем, че те са два милиарда…

— Почакайте! — невежливо го прекъснах аз. — Откъде знаете всички тези подробности за Земята? Не за първи път ме учудвате…

— Ето ние разговаряме с вас… Защо мислите, че и преди вас не сме разговаряли с обитатели на Земята?… Освен това, ако бяхте видели нашите телескопи, нашите астрономически апарати…

— Разбирам… Вие казвате: толкова пъти повече от населението на земното кълбо… Това е колосално число!… Как мога да си го представя по-осезателно?

— Ето как: представете си сандък с формата на куб, висок 25 сажена (колкото камбанарията на Иван Велики), напълнен с макови зърна, всяко от които е не по-голямо от 1/2 линия; представете си по-нататък, че всяко такова зрънце представлява земното кълбо заедно с всички негови разумни обитатели; тогава ще имате ясна представа колко същества може да изхрани Слънцето. В същност то изхранва около 1000 пъти по-малко, но не защото не може да изхрани повече… Действителното население според нашата условна терминология може да се сравни със сандък, висок 2 1/2 сажена, пълен с макови зърна.

— А ние — продължаваше астероидният жител, — които принадлежим към групата на планетоидите, сновящи между орбитите на Марс и Юпитер, сме съвсем малко — някаква си мярка мак. (Не забравяйте: всяко зърно е земното кълбо заедно с обитателите му!)

— Извинявайте, но не съм съгласен, че не сте много… Дори не мога да разбера къде живеете! Известната ни повърхност на астероидите е наистина незначителна.

— Ние нямаме нужда от планетна повърхност: достатъчни са ни всемирното пространство, слънчевата светлина и материалът, който намираме в изобилие, като разкопаваме и разтрошаваме астероидите…

(…)

31. Планетата, която се напуска с един добър скок. Намираме се на астероид, който не се вижда от Земята и с помощта на най-добрите телескопи, защото диаметърът му е не повече от 6 километра.24 Тук тежестта е така малка, че е достатъчно да се понапънеш и да скочиш малко по-силно, за да се отдалечаваш вечно и никога да не можеш да се приближиш до него; ние се освобождаваме от силата на привличането му с един хубав скок, който би ни издигнал от повърхността на Земята само на не повече от 4 фута (1 1/4).

Само Слънцето може да ни отклони от нашия прав път и да ни застави да се въртим около себе си като истинска планета; поради това след известно, доста продължително време пак ще можем да бъдем близко до напуснатия от нас астероид, като се отдалечаваме от него по кръг и го догонваме отзад.

Моля да не считате нашия астероид много малък: окръжността му е около 17 1/2 километра, повърхността му — почти 10 000 хектара (десетини), обемът му — 92 кубични километра, а масата му е 6000 пъти по-голяма от масата на цялото (…) земно кълбо.

Сравнителната повърхност на този астероид е наистина малка: на нея могат да се настанят не повече от 300025 земни жители с техните разточителни стопанства (…).

Тук привличането е 2250 пъти по-малко, отколкото при повърхността на Земята. Това значи, че тук вие ще можете да носите 2250 пуда със същата лекота, с която носите на Земята 1 пуд. Няма да чувствувате тежестта на собственото си тяло, защото ще ви притиска към почвата сила 7 золотника; масивен чугунен куб с височина един сажен, поставен на главата ви, ще упражнява налягане, равно на налягането на кошница с хляб, тежка по-малко от един пуд; бъчва с вода ще ви се струва тежка колкото чаша с вино, човек на раменете ви — като кукла от 7 золотника, 2250 души — като един човек, дори по-малко, тъй като на Земята се прибавя и собствената обременителна тежест, която тук не се чувствува.