Мечти за земята и небето

30. Още разговори. Поразяваха ме тези същества с техните свойства: не пият, не ядат (…), а сякаш че не боледуват и не умират! И всичко това благодарение на телесната обвивка! Ето още някои мисли във връзка с тези неща.

— Боледувате ли? — попитах аз веднъж.

— Много рядко: може би заболява един на хиляда в продължение на хилядолетие.

— Нима живеете така дълго?

— Ние живеем неопределено дълго като вашите растения. Има смъртни случаи при неблагоприятно стечение на обстоятелства, но много рядко; още по-малко са смъртните случаи поради болест.

— С какво може да се обясни тази продължителност на живота, това почти безсмъртие?

— Някои дървета при вас живеят хилядолетия, въпреки че постоянно ги гризат болести, измъчват ги паразити и ги превиват ветровете и тежестта — те са толкова по-силни, колкото са по-масивни и по-стари. От всичко това ние сме застраховани и дори нещо повече… И как да не живеем дълго?! Това дълголетие ние дължим на чистотата на нашите тела, които нямат в себе си никаква зараза: разни коки, бацили, гъбички, от които гъмжат вашите нещастни тела, живеещи при постоянна заплаха от разрушаване; това дълголетие ние дължим на пълната изолираност на телата ни от зловредните елементи благодарение на заобикалящия ни абсолютен вакуум и непроницаемостта на кожите ни; това дълголетие ние дължим на чудното устройство на нашите тела, притежаващи органи, за които вие, земните жители, нямате никаква представа… Ние имаме особени жизнени регулатори, които не позволяват на телата ни да се състарят, да отслабнат, изобщо да се изменят в своя вреда.

— Отчасти вие вече сте проникнали в някои причини за смъртта… Вашите опити с поколения инфузории22 доказаха, че размножаването чрез пъпкуване (т.е. последователното делене на инфузориите на два индивида) все повече и повече изтощава тяхното многобройно потомство. Клетките на вашето земно тяло се изтощават именно по този начин: отначало става (…) увеличаване на обема му — и тялото расте; след това скоростта на растежа все повече и повече се забавя, защото, въпреки че броят на клетките се увеличава поради израждане обемът им все повече и повече намалява; настъпва момент, когато обемът на тялото вече престава да се увеличава; това не би било беда, ако качеството на клетките (и състоящите се от тях различни тъкани на тялото) не се влошаваше с всяко ново поколение клетки; настъпва старостта, тялото слабее, полезните тъкани се заменят с тлъстина, стените на съдовете, по които текат соковете на вашето тяло, стават по-слаби, пукат се под напора на кръвта на различни места по тялото, като причиняват различни болести и смърт. И това е естествената, „щастлива“ смърт от старост…

А при нас клетките имат възможност да се свързват с други клетки и да се размножават чрез пъпкуване (…). Това е сливане на две клетки в една, в резултат на което отслабналите клетки се обновяват, стават млади и силни (…); регулаторите не им позволяват да се състарят, но не им позволяват и да нараснат над определена граница; общият им обем не се изменя, защото количеството материал за всеки индивидуум е неизменно…

— Да, виждаме — казваха тези щастливи създания, — че вие преставате да ни разбирате. Ще се опитаме да ви обясним по друг начин възможността за изключително дълголетие и дори за физическо безсмъртие. Погледнете на вашето човечество като на едно цяло. Нима то не е безсмъртно в своята маса?! Нима това цяло умира и ако умира, нима продължителността на живота му има определени граници? Кой може да каже колко хиляди или милиони години то ще живее?

Представете си човечеството като едно същество, като едно същество от нас и направете сравнение; приликата е поразителна: вашите хора представляват различните клетки на едно наше тяло; вашите инстинкти, вашата любов и може би вашият разум представляват регулатори, които поддържат съществуването на цялото и не му позволяват да се състари и умре; ако пък вземем за сравнение целия ваш органичен свят заедно с атмосферата и почвата, приликата ще бъде още по-поразителна: нима вие не живеете с едно и също количество вещество, принадлежащо на вашата планета, както и всяко от нашите тела? Нима и вас в края на краищата не ви храни Слънцето, както нас? Нима отвън, от друг свят (може би от друга планета) това велико (макар и жалко) органично тяло получава вода и храна? Може би получавате слуги, пари, особен въздух?… Нищо не получавате и все пак всичко е достатъчно и не може да не е достатъчно, докато Слънцето свети и докато размерите на „великото тяло“ не нараснат повече, отколкото е нужно за сметка на неорганичната материя. И регулаторите, които възпрепятствуват прекаленото му нарастване, лесно можете да си представите… (…)

— Нашето тяло — казваха местните жители — представлява в малък вид ограниченият живот на Земята (…). Така и вие, хората, ще бъдете щастливи и вашите поколения няма да измрат, ако сте благоразумни.