Мечти за земята и небето

Макар че при околосветско пътешествие не са нужни никакви усилия, дори ако пропътувате трилиони версти, не е добре, че скоростта (17 версти в час) е малка. Но ако направим влак с колелата нагоре, наподобяващ влак, отразен в огледален таван, можем да се движим с всякаква скорост, защото центробежната сила ще се задържа от релсите. Такъв влак, като се движи 47 пъти по-бързо (550 версти в час), поражда центробежна сила, равна и обратна на земната тежест. Пътникът, така да се каже, „пада от облаците на Земята“; при 2 1/2 пъти по-малка скорост тежестта е като на Луната. Тежестта естествено засилва триенето и затруднява движението на влака.

Само част от многомилионното население на планетата живее на нея, а по-голямата част в стремежа си към светлина и място образува около нея — заедно със своите машини, апарати и постройки — движещ се рой, който има форма на пръстен (подобен на пръстена на Сатурн), но сравнително по-голям. Този жив пръстен е разположен в равнина, перпендикулярна спрямо посоката на слънчевите лъчи, и затова никога не е лишен от тяхната живителна сила; но при въртенето на планетата около Слънцето движението на пръстена изкуствено се изменя и „лицето“ му продължава да гледа към светилото; скоростите на елементите на пръстена са толкова нищожни, че посоката на равнината му може да се изменя не само веднъж в годината, по и 100 пъти на ден.

Диаметърът на пръстена е 10 пъти по-голям от диаметъра на планетата и затова жителите му получават 100 пъти повече слънчева енергия от жителите на самата планета. По такъв начин населението на пръстена представлява около 800 милиона индивида.

Аз бях при тях на пръстена, летях от едната му част до другата и се отблъсвах все по-високо и по-високо. Винаги ми се струваше, че се върти планетата, а ние стоим и се движим само когато пожелаем.

Скоростта на частите на пръстена беше толкова по-малка, колкото по-далеч бяха те от планетата; в краищата тя не превишаваше 3 1/2 версти в час (1,12 метра в секунда), докато долу, до самата повърхност на планетата, тя беше 3 1/3 пъти повече (3,6 метра в секунда).

Заедно с мен пътешествуваше и жилището ми, и цялата ми домашна обстановка, която бяха създали за мен жителите на астероида. Така че винаги когато исках, можех да имам атмосфера и всичко, с което бях свикнал. Но омръзваше ли ми, обличах своята „кожа“, окачвах цялата си амуниция, необходима за живот в безвъздушното пространство, и се разхождах на воля.

32. Астероид с 10 пъти по-голям диаметър. Ето астероид, диаметърът на който е 56 километра27, окръжността му е 176 километра, повърхността — 9856 квадратни километра. Тъй като планетата се намира близо до вече описаната, тя използува същата енергия на слънчевите лъчи, но може да изхрани на своята повърхност около 800 милиона обитатели. По обем е хиляда пъти по-голяма от предишната. Както виждате, солидна планета. Скокът вече не ви издига много високо — на някакви си 130 сажена (281 метра). Разбира се, прескачането на камбанария или река не представлява трудност. Все пак силата на тежестта се чувствува: тялото ви, да се изразим по земному, тежи почти един фунт; бъчва, която събира четиридесет кофи, не тежи колкото чаша с вино, а цели два щофа28; кофа с вода набляга със силата на една осминка от наш фунт.

Планетата е доста солидна и бягането по нея е малко по-удобно, отколкото по предишната; само не бързайте: при най-малко бързане ще започнете да се премятате презглава.

Камък, хвърлен със скорост 50 метра в секунда, напуска завинаги планетата; на Земята камък с такава вертикална скорост се издига на височина 125 метра, или на 60 сажена; затова не само куршумите и снарядите напускат завинаги планетата, но и стрелата, пусната от детски лък. Камък, хвърлен с прашка или по друг най-прост начин, лесно може да получи необходимата за откъсване от планетата скорост.

Влак със скорост 36 метра в секунда (126 километра в час) поради центробежната сила губи теглото си; на планетата тази скорост при добър път е дребна работа. И наистина въздух няма, тежестта е 225 пъти по-малка, отколкото на Земята, затова и триенето от всякакъв род намалява също толкова пъти. При скорост 120 версти, с която се движат понякога земните локомотиви, тежестта, а следователно и триенето окончателно изчезват; влакът се издига нагоре и се носи вечно без загуба на сили; макар и в самото начало влакът да се движи с лекота, след това той се носи още по-леко, защото с увеличаването на скоростта малкото му тегло още повече намалява и накрая стига до нула.

На тази планета при много гладък път може да се кара и велосипед с известно приспособяване към малката тежест; но при желание той може да напусне планетата и вие, като се въртите заедно с него, ще полетите в пространството.

Жителите на малките планети имат специални начини и приспособления за получаване на скорост, за спиране и за предпазване от обръщане.