Мечти за земята и небето

Вие стоите на повърхността на астероида прав, както на Земята, но и най-малкото движение ви издига като перушинка във въздуха. Усилието, което ви е необходимо на Земята, за да прескочите праг от два вершка26 (10 сантиметра), тук ви издига на височина 120 сажена, т.е. малко по-ниско от Айфеловата кула. Тежестта е толкова нищожна, че от един метър (половин сажен) височина вие ще падате в продължение на 22 секунди — почти половин минута!

Ако нарочно се наклоните и поискате да паднете на земята като отсечено дърво, ще трябва да чакате края на това удоволствие няколко минути и, разбира се, няма да почувствувате никакъв удар при падането. Ако подгънете крака, за да седнете, краката ви ще висят в пространството без опора около 10 секунди, през които ще успеете да запалите дори цигара (жалко, липсата на въздух няма да ви позволи да направите това!). Ако в легнало положение се раздвижите, протегнете, кихнете или прозеете, веднага ще полетите няколко аршина нагоре, все едно, че сте перце, което вятърът е духнал, издигнал, понесъл, и пак изпуснал. Бихте могли да лежите и да стоите на остри камъни: няма да си порежете тялото, няма да ви изтръпнат хълбоците. Ако забравите и бързо скочите, както скачате (на Земята) от тревата, за да посрещнете идваща към вас дама, моментално ще отлетите в пространството на няколкостотин сажена и ще пътешествувате около шест минути, оставяйки бедната (макар и въображаема) дама в дълбоко недоумение. Около три минути се издигате и толкова се спускате — на около 100 сажена от злополучната особа.

Не хвърляйте малки предмети — те ще отлетят завинаги; но и тежки камъни не е трудно да се запратят така, че да станат аеролити и завинаги да изчезнат.

Земното секундно махало, дълго 1 1/2 аршина, тук се люлее 47 пъти по-бавно и часовникът, вместо например да показва 1 часа и 34 минути, показва 2 минути: сякаш времето се движи 47 пъти по-бавно. Тукашното секундно махало е толкова късо (по-малко от 1/2 милиметър) че не се вижда. Джобният часовник работи изправно (т.е. неговият ход почти не зависи от тежестта).

Бягането и дори ходенето по планетата е много неудобно: при най-малък подобен опит полетявате нагоре. Впрочем може да се бяга с гигантски крачки — няколко сажена всяка, но при условие, че действувате с краката много внимателно. Отблъснете ли се малко по-силно, започвате да се премятате презглава в пространството още на първата крачка, така че втората крачка трябва да правите не с краката, а с главата, ръцете, хълбока, с каквото ви попадне. Неудобно, неудобно — опитайте сами!

Ако искате да пътешествувате, по-точно да обиколите с летене планетата по различните й меридиани и да разгледате повърхността й, по-добре е да постъпите по следния начин: отблъснете се с крака в легнало положение в хоризонтална посока от някой голям камък или издатина на планетата. Тогава ще полетите като риба във вода — сякаш започвате да плувате настрани, по корем или на гръб. Ако сте се отблъснали слабо, прелетите ли няколкостотин сажена или повече, ще се приближите до почвата и леко ще я докосвате; тогава още веднъж се отблъснете хоризонтално от някоя издатина на почвата — и така 5–10 пъти, докато престанете съвсем да я докосвате; това ще означава, че центробежната сила е преодоляла тежестта върху планетата. Вие ставате неин спътник, нейна луна и преставате да усещате влиянието на тежестта; вие сте в среда, в която привидно липсва тежест.

Не мислете, че е необходима голяма скорост! Достатъчен е и един скок в хоризонтална посока — за това е нужно два пъти по-малко усилие, отколкото за пълното отдалечаване от планетата: излиза, че то е еквивалентно на земен скок на височина 5/8 от метъра. И най-добре е веднага да получите необходимата скорост (3,6 метра в секунда), като се оттласнете по-силно, както правите това на Земята във воден басейн, отблъсквайки се от него с крака.

Ще отбележа, че при всички видове скокове и полети (дори и на Земята, без да вземаме под внимание въздуха), докато не сте се докоснали до почвата, вие се намирате също в среда, в която привидно липсва тежест. Така е при пътуване около планетата. Това пътешествие става без каквото и да било изразходване на сили (освен еднократното изразходване, т.е. скока в продължение на 1 час и 24 минути със скорост 3,6 метра в секунда). По-бързо не трябва да се движите, защото в противен случай ще се отдалечавате от планетата и при скорост, 1 1/2 пъти по-голяма (5 метра в секунда, 17 версти в час), ще се отдалечите безвъзвратно от нея.

Ако планетата се върти, описаните явления биха се усложнили.