Мечти за земята и небето

Жителите на всички астероиди притежават особени механизми за удобно получаване на необходимите скорости за себе си и за своите принадлежности. Помните ли техните многоетажни влакове за връзка с пръстена? Те имат нещо подобно и за пълно откъсване от планетата. Впрочем на малките астероиди с ширина 5 версти и по-малко е достатъчен за тази цел и един хубав скок (…), за да бъде получена нужната скорост. Много жители на такива планети пътешествуват около Слънцето, като образуват в пространството редица селища — скъп наниз, украшение на светилото. Това са жители без планети.

На големите астероиди работата е по-сложна.

Последният влак, или последната най-висока платформа на описаните вече приспособления губи тежестта си, но скоростта й е достатъчна само за това и не е годна за пълно откъсване от планетата. Ако на тази последна платформа се постави нова, движеща се в същата посока, само че по-бързо, тя ще се издигне и ще излети или ще се разкъса на отделни звена и пак ще излети, макар че няма да изостави съвсем планетата.

Какво може да се направи?

— На платформата лежат релси със свободните си краища надолу и на тях отдолу се търкалят колелата на по-горе лежащата платформа; така тя се задържа от платформата, която лежи под нея, и не може да бъде отвлечена от центробежната сила, ако не отлети по-ниско лежащата от нея. Оттук става ясно, че всички платформи — до последната почвена, трябва да бъдат съединени една с друга по този начин.

Следователно тези приспособления, взети отделно, са като вече описаните; но поради това, че скоростите на половината от горните платформи развиват сила, по-голяма от тежестта на планетата, те могат да отлетят и да повлекат след себе си долните платформи; всички платформи са съединени така, че никога не могат да бъдат откъснати една от друга.

Планета с плътността на Земята (както обикновено приемаме) и с диаметър 56 километра трябва да дава на най-горната платформа скорост 50 метра в секунда, а планета с диаметър 560 километра — скорост 500 метра в секунда.

При преминаването от по-долните влакове до средния тежестта постепенно намалява и на средния се унищожава; при по-нататъшното издигане относителната тежест отново се проявява, но вече в обратна посока и като става все по-голяма, в най-горния влак се изравнява с тежестта на планетата.

В горните влакове човек стои спрямо планетата нагоре с краката. Падне ли от последния влак, ще отлети от планетата и ще стане спътник на Слънцето.

Представете си, че тежестта на Земята е изменила посоката си и Земята, вместо да ви привлича, ви отблъсква към небето (нататък — в синята бездна), така че едва се задържате, като седите по дърветата надолу с главата и се хващате за каквото ви попадне!

Същото изпитвате и на най-горния влак (на астероида): от центробежната сила вие прилепвате към тавана на вагона и е достатъчно да се измъкнете през прозореца, за да паднете в небето.

Щом говорим за влака, това ще бъде истинско падане (поне в първите минути): вие ще падате като камък — с увеличаваща се скорост.

В случая е добре, че тежестта, която ви притиска към тавана, е много слаба и дори на астероид с диаметър 560 километра, с ширина, 22 1/2 пъти по-малка от земната, лесно можете да се задържите и да не паднете, ако се хванете с лявата си ръка за някаква изпъкналост на покрива. Това усилие съответствува на 7 земни фунта, като се предполага, че тежите 4 земни пуда.

От средния влак обитателите на астероидите се понасят, където им е приятно, и стават или спътници на планетата, или част от нейната огърлица; от долните влакове те падат на планетата; от горните се понасят толкова по-високо, колкото по-близо е този влак до последния горен, от който отлитат в пространството, като стават самостоятелен астероид или част от слънчевата „огърлица“.

Пръстеновидните многоетажни влакове на планетата, като се движат по меридиана и се въртят в същото време много бавно заедно с нея, могат да отблъскват телата във всички посоки и с желаната (до известен предел) скорост.

37. Как се управлява в среда без тежест? Аз вече дадох понятие за законите на движение в среда без тежест или в среда, в която привидно липсва тежест. Да опишем най-простите уреди за задоволяване на практическите потребности на жителите на астероидите.

Ето уред за предпазване (в известна степен) от люлеене или въртене на жилища и други подобни; той е доста устойчив и неподвижен въпреки силите, които го въртят.