Мечти за земята и небето

Това е особена стая с две извънредно бързо въртящи се колела на две нейни съседни стени; масивните колела не натискат лагерите и затова се въртят свободно — без триене; но когато желаят да обърнат този уред — да го насочат в други посока, то поради по-голямото или по-малкото съпротивление в зависимост от скоростта на дисковете се появява налягане на осите им върху лагерите и триене, което се преодолява от слаби, слънчеви мотори. В тази стая аз можех да се движа, да се обръщам и да извършвам всички обикновени движения — привидно тя се движеше, както обикновената стая без въртящи се дискове.

Всеки от дисковете се прави двоен, т.е. състои се от две паралелни колела, които се въртят от мотори в противоположни страни; тези чифтове колела са необходими, за да могат да бъдат спирани или за да се ускорява въртенето им (за по-голяма устойчивост), без да се нарушава неподвижността на стаята.

Към това се прибавя и апарат, позволяващ да се спира стаята съвсем произволно, преди да й е предадена устойчивост. Той също се състои от чифт взаимно перпендикулярни, но прости, не двойни, неподвижни колела. Когато ги въртят, върти се и камерата; когато ги спрат, спира се и тя. Отначало въртят произволно слабо едната ос с колелото, докато другата не вземе желаната посока. Тогава спират първото колело и придават въртене на другото, за да може и първата ос да получи желаната посока. По такъв начин нагласят камерата, както е необходимо — с осите към едни или други звезди, след което й придават устойчивост. Осите на колелата обикновено съвпадат с въображаемите „свободни“ оси на камерата. Остава да се каже как й придават постъпателно движение.

За тази цел в камерата има нещо като дълго оръдие, изхвърлящо снаряди. За да се придаде на камерата известно движение напред, тя се наглася така, че оръдието да е насочено в посока, противоположна на желания път. Тогава стрелят (или движат снаряда със слънчеви мотори) и камерата лети, където е нужно, със скорост няколко десетки метри в секунда в зависимост от масата и скоростта на снаряда. Като изхвърлят още един снаряд в същата посока, получават още веднъж същата (приблизително) скорост и летят с удвоена бързина. Така достигат желаната бързина. Спирането или забавянето на движението става чрез изхвърляне на снаряди в противоположни посоки. По същия начин получават и ъгли и се движат по начупени линии; чрез изхвърляне на непрекъсната струя течност или дребни тела получават криво движение от желан вид. За да могат тези снаряди при среща с други тела да причинят вреда, те са меки и пръхкави, макар и масивни.

За малки придвижвания употребяват дълга верига, на края на която има маса; изхвърлят масата немного силно; веригата се размотава от вала и се отдалечава заедно с масата, колкото й позволят. В същото време в противоположна посока се отдалечава и камерата. Когато се отблъсква голяма маса и веригата е дълга, придвижването може да бъде доста значително. Например, когато отхвърляната маса е равна на масата на камерата заедно със съдържанието й и веригата е дълга 2 версти, снарядът се отдалечава от своето място в произволна посока на една верста. Веригата може да бъде и още по-дълга, защото тя не се къса от тежестта, каквато там няма, не се извива и изпъва, а ударът на снаряда е произволно слаб и е толкова по-безвреден, колкото веригата е по-дълга.

Но тамошните жители рядко пътешествуват или живеят сами; обикновено, когато някой трябва да се движи, използува като опора масата на този, за когото в момента движението е без значение. Като се отблъсква последователно от мнозина, той не изменя чувствително тяхното движение, а самият той получава желаната скорост и се насочва, където трябва.

Интересни са съвместните еволюции на жителите (на астероида). Например няколко от тях по взаимно съгласие, правят различни неподвижни фигури; кръгове, триъгълници и т.н., при това положението на центъра на тежестта на общата им маса остава непроменено. Понякога те се нареждат в две кръгли концентрични вериги. Едната верига, като се отблъсква от другата, съобщава и на нея, и на себе си обратни движения: така се образуват две хора̀ движещи се вечно едно около друго. Получава се нещо като обща разходка. Когато членовете на едното хоро се свиват в по-тесен пръстен, скоростта им — ъглова и абсолютна — се увеличава, но идва момент, когато те не могат повече да се свиват поради развилата се центробежна сила. Така при свиване на диаметъра на пръстена десет пъти ъгловата скорост ще се увеличи 100 пъти, абсолютната — 10 пъти, центробежната сила ще нарасне 1000 пъти. Такава центробежна сила разхвърля несвързаните членове въпреки волята им по посока на радиусите.