Меден месец

В петък, малко преди залез-слънце, суперлуксозната лимузина се отби от претоварената магистрала номер 9, пое по живописния Скарбъроу Роуд, продължи по също толкова приятното за окото Сентръл Авеню и накрая спря в дъното на алеята за автомобили пред разкошния дом на Конър. Шофьорът едва бе излязъл навън, за да отвори задната врата на Нора, когато откъм входа на къщата изскочи Конър и се втурна към лимузината, явно изгарящ от нетърпение да я види.

— Ела при мен! — размаха ръце домакинът. — Едва не полудях от мисли за теб!

Нора плъзна крака навън от колата и веднага се озова в обятията му. Разцелуваха се горещо, докато шофьорът — скромен, възстар италианец — заобиколи отзад, вдигна капака и извади куфара на Нора от багажника. Опита се да не ги гледа, но не можеше да откъсне очи от тях. На фона на красивия залез и една от най-разкошните къщи, които бе виждал досега, тази любовна двойка очевидно бе на седмото небе. Мислено си рече: Ако това тук не е върхът на щастието, то тогава не знам какво е.

— Ето, това е за теб — рече Конър, бръкна в джоба на панталоните си и измъкна пачка банкноти, навити на дебело руло. Връчи му една двадесетачка.

— Много ви благодаря, сър — отвърна шофьорът със силен чуждестранен акцент. — Много сте любезен.

— А също е и много готин! — весело възкликна Нора и прегърна Конър през кръста.

Наистина е готин, нали? От тази мисъл тя просто не можеше да се отърве.

Шофьорът реагира със закачливо подхилкване, след което тръгна обратно към колата.

— Желая ви приятна вечер, деца — провикна се той през рамо.

Нора и Конър се засмяха, докато изчакаха за кратко лимузината да обърне по алеята и да се скрие от погледите им.

Тя отново се притисна към Конър.

— Как вървят работите ти? — заинтересува се тя. — Макар че, честно казано, точно сега никак не ми се говори за работа.

— Нито пък на мен — съгласи се той. — Ако само работиш и не се забавляваш…

— … животът ти ще бъде дяволски скучен!

Това също бе една от първите мантри, които си бяха измислили. И все още си оставаше една от любимите им.

— Знаеш ли, можем да го направим тук — внезапно рече тя и му намигна. — Да, тук, на предната морава. За ужас на съседите! Нека да ни зяпат, ако искат. Може да ги вдъхновим за подобни подвизи.

Конър хвана ръката й.

— Всъщност имах по-добро хрумване.

— О, така ли? По-добро от секс с мен? И какво е то?

— Изненада — изрече той. — Ела с мен.

16.

— Искаш да го направим в гаража ли? — попита Нора и се изкикоти предизвикателно.

Конър едва сдържаше смеха си.

— Не, този път не става дума за това — отрече той. — Моята изненада за теб не е точно това. Макар че и твоето хрумване си го бива…

Поведе я около къщата и спря чак когато стигнаха на три-четири метра от фасадата на гаража му с клетки за пет автомобила. Всички врати обаче бяха плътно затворени. Нора застана до него, без да знае какво да очаква.

— Готова ли си? — попита я той.

Конър бръкна в другия джоб на панталоните си — не в онзи с пачката банкноти — и извади оттам дистанционното с пет бутона за отваряне на петте врати на гаража. Натисна средния.

Средната врата бавно започна да се надига.

— Боже мой! — изписка Нора.

Зад вратата, с лице към тях, ги очакваше чисто нов спортен яркочервен „Мерцедес SL500“ със сгъваем покрив, опасан през предния капак с широка бяла панделка.

— Е? — нетърпеливо попита Конър.

Но Нора бе загубила ума и дума.

— Работата е там, че след като ще ставаш моя жена, ще се нуждаеш от собствено превозно средство, не си ли съгласна с мен?

Но Нора все още бе безмълвна и вцепенена.

Реакцията й явно много го забавляваше.

— Май наистина си изненадана?

Нора се хвърли в прегръдките му. Думите внезапно я осениха и тя се развика с все сила:

— Ти си очарователен, абсолютно очарователен! Благодаря! Благодаря! Благодаря! — Изпъна лявата си ръка. — Първо този прекрасен пръстен, а сега и…

— А сега и този ключ — прекъсна я той с тържествен тон, сякаш изричаше още едно от техните любими заклинания, — който между другото те очаква на таблото.

Конър поведе Нора навътре в гаража и нежно я настани на шофьорската седалка. После заобиколи колата от другата страна и по пътя свали бялата панделка от капака на двигателя.

— Хайде! Покажи й на какво си способна, Нора! — развика се той като хлапак, получил щедър коледен подарък, надвесен над вратата от другата страна, преди да се настани на мястото до шофьора.

Като професионален дизайнер, тя веднага оцени високо стила на интериора на мерцедеса. В знак на нямо възхищение леко плъзна пръсти по изящно обработената кожа, в която беше пристегнат воланът.

— Какво ще кажеш? Дали да я изпробваме? — прошепна задъхано.

— Абсолютно си права. Нали за това е купена.

Тя го измери с многозначителен поглед и в ъгълчетата на устните й заигра закачлива предизвикателна усмивка. Ръцете й внезапно се озоваха далеч от ключа на стартера. Настаниха се между бедрата на Конър.