Меден месец

Слабият мъж бръкна в джоба на сакото си. Опасен жест, който често не води към нищо добро! Но ръката му изскочи навън само с пакет марлборо. Предложи цигара на Туриста.

— Не, благодаря. Отказах ги. По време на великите пости. По-точно преди петнадесет велики пости.

Мъжът запали цигарата си. После духна кибритената клечка.

— Какво се говори сред полицаите в Ню Йорк? — полюбопитства Туриста.

— Не кой знае какво. Да кажем, че се оправят с един конфликтен свидетел.

— Ти си изпратил някого на място, нали?

— По-точно двама. В показанията си твърдят, че си имал козя брадичка и белег на шията.

Туриста се усмихна и потри голата си брадичка.

— Това е много добре. А как мина с представителите на пресата?

— И с тях се разбрахме. Най-голямата загадка, по-важна от твоята самоличност, е съдържанието на куфара. Като стана дума за него…

— Той е в багажника.

Двамата се върнаха при мустанга. Туриста вдигна капака на багажника, извади куфара и го остави на асфалта. Другият мъж надникна вътре.

— Изкуши ли се да го отвориш? — попита той.

— Откъде знаеш, че не съм?

— Не си посмял.

— Да, но как можеш да си сигурен в това?

Мъжът издуха струя синкав тютюнев дим.

— Защото, ако го беше направил, сега ние двамата щяхме да водим съвсем друг разговор.

— Може ли да знам какво означава това?

— Естествено, че не. Ти не си в играта.

Туриста пропусна последното покрай ушите си.

— А сега какво?

— Сега изчезвай. Вече си получил друга задача, нали?

— Задача? Да, вече се занимавам с нещо интересно. Кой е в колата?

— Този път наистина се справи. Той ми каза да ти го предам. Но повече не се занимавай с тази работа.

— Аз наистина съм добър. Ето защо ме повикаха.

Двамата си стиснаха ръцете и Туриста проследи с поглед как слабият висок мъж отнесе куфара в микробуса и потегли. Туриста се запита дали те имат представа, че той вече е запознат със съдържанието на дискетата. Във всеки случай сега определено бе в играта. Макар че никак не му се искаше.

13.

Сутринта бе много натоварена за Нора. Първо трябваше да пазарува в най-натоварения час в „Сентимънтс“ на Източна шестдесет и първа, след което бе длъжна да свърши обещаното на един свой клиент в „Ей Би Си Карпит и Хоум“, близо до Юниън Скуеър. Следваше посещението в изложбената зала в сградата на „Д и Д“ и накрая идваше ред на ангажимента й в Девъншир, в английския градинарски магазин.

Трябваше да купи подбрани мебели за обзавеждането на дома на Констънс Макграт, една от първите й клиентки. Констънс — която не понасяше да я наричат съкратено Кони — наскоро се бе преместила от елегантния си апартамент с две спални в Ийст Сайд в още по-елегантен апартамент, също с две спални, в Сентръл Парк Уест. По-точно в сградата „Дакота“, където бяха снимали филма „Бебето на Розмари“11 и където бе убит Джон Ленън. Бивша театрална актриса, Констънс все още не бе изгубила усета си към драматичното. Тя обясни на Нора причината за преместването си в района около Сентръл Парк със следните думи: „Тъй като слънцето залязва на запад, затова избрах този апартамент“.

Нора харесваше Констънс. Заради нейната щедрост, прямота и способност да предизвиква декораторите да дават най-доброто, на което са способни. Парите не са проблем, бе заявила Констънс. Естествено, след като бе надживяла двамата си съпрузи.

— Докато дишам и живея! — долетя нечий мъжки глас.

Нора се обърна и видя Евън Фрейзър, разтворил ръце за сърдечна прегръдка. Евън бе представител на „Балистър Гроув Антикс“, чиито щандове заемаха внушителна площ на петия етаж.

— Евън! — възкликна Нора. — Толкова се радвам да те видя.

— А аз още повече — не й остана длъжен той. Разцелува я по двете бузи. — За коя баснословно богата клиентка пазаруваш днес?

На Нора й се стори, че съзира доларови знаци да искрят в зениците му.

— Моята клиентка държи да остане анонимна, но за твое щастие е решила да подмени прекалено натруфените си френски мебели с нещо по-традиционно и чисто английско.

— Тогава си попаднала там, където трябва — широко се усмихна той, разкривайки два реда ослепително бели зъби. — Но ти винаги си знаела къде да търсиш най-изисканата стока.

През следващия час Евън разведе Нора из сектора, пълен с английски мебели. Той добре знаеше задълженията си: знаеше какво да говори и какво да не говори. Най-вече какво не биваше да споменава пред Нора Синклер.

Нора мразеше продавачите да й обясняват кой предмет е красив и защо. Никога не допускаше някой да оказва влияние върху оценките й. Тя притежаваше свой неподправен естетически усет. Неин собствен, неподражаем вкус. Донякъде вроден, донякъде придобит и шлифован от опита й. Тя му се доверяваше напълно.

— Нали е разтегателна тази маса? Единично или двойно? — попита тя, като се надвеси над една старинна букова маса, подходяща за просторната трапезария на Констънс.

— Продава се като единично разтегателна — обясни той. — Но може да се приспособи и за двойно удължаване. За нас не е проблем да изпълним всяко желание на клиента.

— Само с единично удължаване ще бъде чудесно.