Меден месец

И разбира се, нейната спалня: толкова контрастна, макар може би малко претрупана — със стени в тъмновинено, с позлатени свещници и рамки на огледалата, с резбовани колони от прастаро дърво от четирите страни на леглото й.

Е, опитайте се да сътворите по-стилно обзавеждане. Ако можете.

Нора взе една бутилка „Евиан“ от хладилника и позвъни на няколко души по телефона, като първо се обади на Конър, когото наричаше своя „мъж за издръжка“. По-късно проведе аналогичен разговор с Джефри.

Малко след осем същата вечер Нора влезе в „Бебоу“ в сърцето на Гринич Вилидж. Да, наистина няма нищо по-хубаво от това отново да си у дома.

Нямаше значение, че бе понеделник и заведението бе претъпкано. Сред тихия звън на сребърните прибори, блясъка на кристалните чаши, финия порцелан и леката меланхолия, цялата тази елегантна атмосфера, редовните посетители изпълваха двете нива на ресторанта с възбуждащо, пулсиращо оживление.

Нора почти веднага съзря най-добрата си приятелка — Илейн, която вече се бе настанила заедно с Алисън — друга скъпа приятелка. Масата им бе покрай стената на първия етаж, използван предимно за инцидентни срещи. Премина покрай портиера и се насочи към стълбата. Щом стигна Илейн и Алисън, първата й грижа бе да се разцелува с тях. Господи, тя наистина обожаваше тези момичета.

— Алисън вече е влюбена в нашия келнер — побърза да я осведоми Илейн веднага след като Нора зае мястото си.

Алисън завъртя големите си кафяви очи.

— Само казах, че си го бива. Името му е Райън. Райън Педи. Дори името му е готино.

— Е, и това ако не е любов — включи се в играта Нора.

— Ето, на това се казва подкрепящо обвинението твърдение! — заяви с категоричен тон Илейн, която бе експерт по корпоративно право в „Еджърс, Бек и Шмидъл“, една от най-престижните юридически кантори в града. На всичкото отгоре тези прависти взимаха невъобразимо тлъсти суми само за едночасова правна консултация.

Говореха за вълка, а той не закъсня да се появи. Младият келнер, висок и смугъл, побърза да се изправи до масата им, за да се осведоми за желаното от Нора питие.

— Само една минерална, моля — процеди тя. — С повече мехурчета, нали?

— Не, тази вечер ще пиеш наравно с нас, Нора. Така че няма какво да се спори повече. Тя ще вземе един „Космополитен“.

— Веднага ще ви го донеса. — С чевръсто кимване той се обърна и се втурна да изпълни поръчката.

Нора притисна длан към устата си и поверително прошепна:

— Наистина е сладък…

— Нали вече ти обясних — прекъсна я Алисън. — Жалко само, че е прекалено млад. Сигурно още не е дорасъл, за да има право да консумира алкохол.

— Аз бих казала, че е твърде млад, за да има шофьорска книжка — подметна Илейн. — Или по-скоро ние остаряваме и те ни изглеждат толкова млади? — Сведе глава. — Е, ако е така, значи има защо да се чувствам потисната.

— Спрете! Аварийна смяна на темата! — обяви Нора. Обърна се към Алисън. — И така, кой нов нюанс на черното ще е на мода тази есен?

— Ако щеш, вярвай, но черното наистина може да е на мода.

Алисън си печелеше хляба като редактор по въпросите на модата в „W“7 или както обичаше да казва: единственото списание, което бе толкова дебело, че може да ти счупи палеца на крака, ако го изпуснеш отгоре му. Според нейните обяснения бизнес стратегията на изданието била съвсем проста: да се набляга на въздействащи реклами с колкото може по-мършави модели, издокарани в модни дрешки от елитни дизайнери, които никога не са демоде.

— Какво ново при теб, Нор? — попита Алисън. — Изглежда, вечно си извън града. Приличаш на бродещ призрак, момиче.

— Да, знам, че е истинска лудост. Едва днес се прибрах. Сега е на мода да имаш втори дом.

Алисън завистливо въздъхна.

— Имам си толкова много проблеми с вноските за единственото си жилище… О, това ме подсети за нещо. Казах ли ви за онзи мъж, който се нанесе на моя етаж?

— За скулптора, който си падал по странната модерна музика? — полюбопитства Илейн.

— Не, въобще не става дума за него. Той се изнесе преди няколко месеца — обясни тя и махна с ръка. — Този, новият, съвсем наскоро купи ъгловия апартамент.

— И каква е присъдата? — запита Илейн, юрист до мозъка на костите си.

— Ерген, очарователен и на всичкото отгоре онколог — обясни Алисън, ала внезапно сви рамене. — Е, предполагам, че може да ти се случи и нещо по-лошо в този живот от това да се омъжиш за богат лекар.

Още не бе доизрекла фразата и побърза да закрие уста с длан.

На масата се възцари тишина.

— Стига, момичета, всичко е наред — успокои ги Нора.

— Искрено съжалявам, скъпа — смутено промълви Алисън. — Не съобразих, че…

— Наистина няма за какво да се извиняваш.

— Аварийна смяна на темата! — обяви Илейн.