Меден месец

Той я спусна върху възглавницата на износеното кожено кресло и пусна някаква мелодия на Нора Джоунс.

Докато дрезгавият глас на любимата им певица бавно изпълваше помещението, Нора се облегна назад и вдигна крака. Джефри сръчно смъкна сандалите й, панталоните, бикините. Помогна й да се освободи от любимата си зелена жилетка, а тя вече се пресягаше към ципа на джинсите му.

— Ти си моят прекрасен, блестящ съпруг! — прошепна тя, докато смъкваше панталоните му.

5.

Вечерта Нора приготви спагети със сос от водка, използвайки всички остатъци от продуктите в хладилника. Добави и салата от пресни краставици и домати, както и една бутилка „Брунело“ от избата на Джефри. Вечерята бе сервирана. Всичко бе изрядно. Точно както той харесваше.

Докато вечеряха, разговаряха за новия му роман, чието действие се развиваше по време на Френската революция. Само преди няколко дни писателят се бе завърнал от Париж. Джефри Уокър много държеше на автентичността в своите описания и неизменно настояваше пред издателя си да посещава местата, за които разказва в романите си. Нора също имаше прекалено натоварен делови график, така че повечето време бяха разделени, а по-рядко — заедно. Все пак намериха време да се оженят — една събота в Куернавака, Мексико, като в неделя вече летяха обратно, за да се приберат у дома. Сключиха брак без никаква суетня, без свидетели, без въобще да се регистрират в Щатите. Много модерен брак.

— Знаеш ли, Нора, хрумна ми нещо — подхвърли той, докато навиваше на вилицата си последните спагети. — Защо да не заминем някъде заедно?

— Може би най-после ще ме заведеш на медения месец, който ми обещаваш толкова отдавна?

Джефри притисна ръка към сърцето си и се усмихна.

— Скъпа, за мен всеки ден, който прекарвам с теб, е като меден месец.

Нора му върна усмивката.

— Чудесно го казахте, господин Прочут Писател, но няма да ви се размине толкова евтино.

— Добре, къде искаш да отидем?

— Какво ще кажеш за Южна Франция? — предложи тя. — Можем да отседнем в някой хотел на Лазурния бряг.

— Или Италия? — рече той и надигна чашата си, до горе пълна с вино. — Например в Тоскана?

— Хей, хрумна ми нещо по-добро — защо да не отидем и на двете места?

Джефри отметна глава назад и гръмко се разсмя.

— Типично за теб — заяви той и размаха показалеца си във въздуха. — Винаги искаш всичко. Но защо пък не?

Приключиха вечерята в оживена дискусия относно възможните места за прекарване на меден месец. Изредиха Мадрид, остров Бали, Виена, Ланай. Единственото, за което успяха да постигнат съгласие, докато си поделяха половинкилограмовата опаковка сладолед с вишни, бе да използват туристическа агенция.

Към единадесет се сгушиха в леглото. Като съпруг и съпруга. Влюбени до уши.

6.

На следващия ден, няколко минути след пладне, на ъгъла на Четиридесет и втора улица и Сентръл Парк, точно срещу Гранд Сентръл Стейшън, една жена изкрещя. Друга рязко се обърна и също се разкрещя. Мъжът зад нея промърмори само гневно Мамка му. След секунди тримата тичаха, за да потърсят прикритие.

Нещо лошо се бе случило. Може би катастрофа с някой влак. Защото всичко това се разиграваше пред най-прочутата железопътна гара в света.

Верижната реакция от страх, паника и пълно объркване много бързо обхвана всички по тротоара. Всички, с изключение на трима.

Единият бе някакъв дебелак с гъсти бакенбарди, оредяла коса и черни мустаци. Облечен в зле скроен кафяв костюм с широки ревери. Още по-широка бе яркосинята му вратовръзка. На тротоара до краката му се виждаше неголям куфар.

Непосредствено до него бе застанала доста привлекателна млада жена, около двадесет и пет годишна. Косата й бе червена, спускаща се до раменете, а лицето й — изпъстрено с лунички. Облечена бе с къса карирана пола и бял потник. През рамото й висеше износена раница.

Трудно можеше да се намерят по-контрастиращи субекти от дебелака и младата жена. Но в този момент те бяха неразривно свързани.

Благодарение на един пистолет.

— Ако приближиш още малко, ще я убия! — изръмжа дебелакът с акцент, типичен за Средния запад. Притисна студеното дуло на пистолета към слепоочието й. — Кълна се, че ще й пръсна черепа! Още в следващата секунда. Никакъв проблем не е за мен да я гръмна!

Заплахата бе отправена към третия участник в сцената: последния останал на тротоара минувач — млад мъж, отдалечен от нападателя и жертвата му само на три-четири метра, облечен с торбести панталони в цвят каки и черна тениска. Изглеждаше като типичен турист. Може би от Запада. Например от Орегон? Или от най-затънтения от всички щати — Вашингтон6? Или може би беглец. Някой, който се оказа в отлична форма.

И тогава той извади пистолет.

Туристът пристъпи крачка напред, насочил дулото право в челото на мустакатия дебелак. По-точно в средата му. Зоната на стопроцентовата смърт. Туриста явно не се вълнуваше от това, че и младата жена бе в обсега му на обстрел.

— Хич не ми пука за нея — хладно отсече той.

— Казах ти да не мърдаш повече! — кресна дебелакът. — Да не си направил ни крачка насам. Стой там, където си.