Меден месец

И наистина, въпреки че все още бе сравнително млад — в началото на четиридесетте — Конър бе като истински крал на своята империя. А в Нора, която бе на тридесет и три, той бе открил своята кралица — идеалната сродна душа.

— Знаеш, че мога да те завържа и никога да не те пусна да си заминеш — продължи той, вече с шеговит тон.

— Звучи забавно — игриво откликна тя. Вдигна капака на куфара си, оставен отворен върху леглото, и затърси нещо вътре. — Но преди да ме завържеш, би ли ми помогнал да намеря зелената си жилетка?

Конър най-после се ухили. Тя наистина беше страхотна. Нищо друго нямаше значение.

— Коя жилетка търсиш? Онази с перлените копчета ли? Тя е в големия гардероб.

— Пак ли си обличал дрехите ми? — засмя се Нора.

Тя отиде до вградения гардероб. Когато се върна със зелената жилетка в ръка, завари Конър да я чака до леглото. Гледаше я усмихнат, с игриви пламъчета в очите.

— Охо! — възкликна тя. — Познавам този поглед.

— Какъв поглед? — невинно запита той.

— Онзи, който подсказва, че искаш подарък, преди да замина.

Нора се замисли за миг, преди на свой ред да грейне в многообещаваща усмивка. Пусна жилетката в куфара и бавно пристъпи към Конър, като съвсем преднамерено се спря само на няколко сантиметра от него. Бе само по сутиен и бикини.

— От мен за теб — приведе се тя и прошепна в ухото му.

Нямаше много дрехи за събличане, но той се наслади на всеки миг. Първо нежно я целуна по шията, после плъзна устни надолу по рамото й, като устата му следеше някаква въображаема линия, слизаща надолу към извивките на малките й, фино оформени и щръкнали дръзко гърди. Там устните му се застояха за по-дълго. С едната си ръка галеше нейната, а с другата вече посягаше отзад към закопчалката на сутиена й.

Нора потръпна. Цялото й тяло пламна. Готин, забавен, а на всичкото отгоре превъзходен в леглото. Какво повече би могло да желае едно момиче?

Конър коленичи и я целуна по гладкия корем. Езикът му нежно описваше кръгчета около вдлъбнатината край пъпа й. После, като опря палците си от вътрешните страни на бедрата й, започна да смъква бикините й, без да престава да я обсипва с целувки, все по-надолу.

— О, това е… страхотно — прошепна Нора.

Сега бе неин ред. Конър изправи пред нея високата си мускулеста снага и тя енергично започна да го разсъблича. Бързо, сръчно, но най-вече чувствено.

За броени секунди те останаха неподвижни. Съвсем голи. Вгледани един в друг, попивайки с погледи всяка подробност. Господи, може ли да има миг, по-сладък от този?

Внезапно Нора избухна в смях. Чевръсто, игриво тласна Конър в леглото и той се тръшна по гръб. Вече бе напълно възбуден. Готов за нея. Както му бе щръкнал, напомняше за слънчев часовник, но жив, дори пулсиращ, кой знае как озовал се насред цветните чаршафи.

Нора се пресегна към отворения си куфар, измъкна оттам черен марков колан и го опъна докрай.

Пляс!

— Я да видим сега кой кого искаше да завърже? — попита го тя.

2.

Тридесет минути по-късно Нора, в розова хавлия от гладко кадифе, се спускаше по витата стълба на триетажната къща на Конър с площ хиляда квадратни метра, изградена в стил колониален неокласицизъм. Дори по стандартите на Брайърклиф Манър и останалите предградия на изискания Уестчестър този дом наистина изглеждаше внушително.

Освен това беше безукорно обзаведен — всяка стая представляваше превъзходно съчетание на форми и функционалност, стил и комфорт. Като че ли най-реномираните антиквариати от цял Ню Йорк се бяха надпреварвали да предлагат най-доброто от своите колекции — „Илайш ван Бриймс“, „Ню Канаан Антикс“, „Силк Пърс“, „Селър“.

По стените висяха няколко оригинални платна на Моне, Томас Коул1 и Магрит2. В библиотеката можеше да се види бюро от епохата на крал Джордж III, което някога е било притежание на финансиста Джей Пи Морган. Пак там се съхраняваше кутията за пури, поднесена на Кастро от Ричард Никсън, заедно със свидетелството за нейния произход. А винарската изба в подземието, която побираше четири хиляди бутилки, беше винаги пълна.

Наистина Конър бе наел една от най-добрите декораторки в Ню Йорк. Всъщност той бе останал до такава степен впечатлен от нея, че почти незабавно й определи среща. Шест месеца по-късно тя вече го завързваше в леглото.

А той никога досега не се бе чувствал по-щастлив, по-влюбен и по-жив.

Преди пет години бе открил изумителното чудо на любовта, но съдбата му бе отнела това най-ценно богатство. Мойра, годеницата му, бе умряла от рак. Никога не бе мислил, че отново ще се влюби, докато внезапно не срещна изумителната Нора Синклер.

Нора прекоси мраморното преддверие и мина покрай вратата на трапезарията. Имаше достатъчно време, преди да замине, за да задоволи апетита, който бе събудила у Конър.