Меден месец

Ала Туриста въобще не му обърна внимание. Пристъпи още една крачка напред.

— Кълна се, че ей сега ще й пръсна черепа!

— Не, няма — спокойно заяви Туриста. — Защото, ако я застреляш, аз ще застрелям теб. — Пристъпи още една крачка, но след това спря. — Помисли си добре, приятел. Знам, че не можеш да си позволиш да изгубиш от онова, което е в куфара. Но то струва ли живота ти?

Дебелакът присви очи и се намръщи, сякаш го прониза силна болка. Изглеждаше така, като че ли обмисля казаното от Туриста. Или може би нищо не мислеше. После лицето му се озари от маниакална усмивка. Освободи предпазителя на пистолета си със зловещо прищракване.

— Моля тееееее… — изплака младата жена, цялата неудържимо трепереща. — Моля тееееее… — Сълзи рукнаха от очите й. Едва се крепеше на крака.

— Млъквай! — кресна дебелакът току до ухото й. — Затваряй си шибаната уста! Пречиш ми да мисля!

Туриста не помръдваше, сините му очи бяха приковани в едно-единствено нещо: пръста на дебелака, притиснат към спусъка.

И никак не му хареса това, което видя.

Пръстът рязко трепна.

Тлъстото копеле май наистина се канеше да й пръсне мозъка? А това в никакъв случай не биваше да се допуска.

7.

— Ей, чакай! — провикна се Туриста и вдигна ръка. — По-кротко, мой човек. — Отстъпи крачка назад и се засмя. — Кой съм аз, че да те будалкам така, а? Хич не ме бива в стрелбата. И как мога да съм сигурен, че ще улуча теб, а не момичето?

— Точно така — мигом се съгласи дебелакът, притискайки още по-силно към себе си младата жена с тлъстата си дясна ръка. — А сега я ми кажи кой командва тук.

— Ти — почтително кимна Туриста. — Само ми кажи какво искаш да сторя за теб, приятелю. Е, ако пожелаеш, мога да пусна пистолета си на тротоара, става ли? Окей?

Мъжът се втренчи изпитателно в Туриста. После отново присви очи.

— Окей, ама го направи бавно. Много бавно — натъртено се разпореди той.

— Разбира се. Кротко, лека и полека. Какво друго ми остава?

Туриста започна бавно да отпуска ръката си. Иззад най-близката телефонна кабина някой рязко си пое въздух. Същият звук се чу иззад микробуса на някаква фирма за доставки, паркиран на Четиридесет и втора улица. Зяпачите, които се бяха изпокрили, но не откъсваха поглед от разиграващото се пред очите им, си мислеха едно и също: Не го прави, приятел! Не му давай оръжието си! Той ще те убие! А след това ще убие и нея!

Туриста приклекна. Остави предпазливо пистолета на тротоара.

— Ето, сам виждаш, всичко стана чисто и лесно. А сега какво искаш да направя?

Дебелакът се разсмя. Пухкавите му рунтави мустаци заподскачаха под носа му.

— Какво искам да направиш ли? — повтори той, след което смехът му се засили още повече. Едва се удържаше.

Внезапно смехът му секна. Лицето му се стегна. Мъжът отклони пистолета си от главата на младата жена и го насочи към Туриста.

— Това, което искам от теб, е да умреш!

И тогава той направи своя ход.

Туриста.

За частица от секундата, само с едно мълниеносно и безпогрешно движение той се пресегна към крачола на панталона си и измъкна изпод него една 9-милиметрова берета от скрития там кобур. Вдигна ръка напред и стреля. Отекна едно гръмко тряс!, преди някой наоколо да разбере какво става. Включително и дебелака.

Дупката беше с размер на монета от 10 цента. Точно в средата на челото му. За миг той замръзна на място, като огромна статуя на Буда. Зяпачите изпищяха, младата жена с раницата се свлече на колене. Миг след това дебелакът рухна и с грохот се стовари на мръсния тротоар. Кръвта му бликна като фонтан.

Колкото до Туриста, той прибра своята берета в кобура до прасеца си, след което се наведе да вземе другия пистолет. Изправи се и приближи към куфара. Вдигна го и го понесе към един син „Форд Мустанг“, оставен на улицата с включен двигател.

— Желая ви приятен ден, дами и господа — заяви той пред смаяните очевидци, които го съзерцаваха мълчаливо. — А ти… ти си момиче с късмет — поздрави той жената, която уплашено притискаше раницата пред гърдите си.

След което Туриста се настани зад волана на мустанга и потегли.

Заедно с куфара.

8.

Светофарът превключи на зелено и шофьорът на нюйоркското такси натисна яростно педала за газта, сякаш премазваше досадна хлебарка. В резултат едва не премаза един куриер на велосипед — от онази рядко срещана порода дръзки и винаги готови да умрат маниаци, за които червените сигнали на светофарите и стоп знаците по улиците бяха само някаква глупава приумица, повод за майтап.

Таксиметровият шофьор закова спирачките на таксито насред кръстовището, а велосипедистът продължи напред, макар че бегачът му се разклати и едва не закачи бронята на таксито.

— Задник! — изкрещя той само през рамо.