Меден месец

— Сега и двете се държите като глупачки. Слушайте, само защото Том беше доктор, още не означава, че никога не бива да говорим за лекари, нали? — Нора отпусна ръката си върху ръката на Алисън. — Хайде, разкажи ни нещо повече за твоя онколог.

Алисън изпълни молбата й и трите продължиха да бъбрят безгрижно. Бяха приятелки толкова отдавна, че не можеха да допуснат един ужасен спомен да помрачи срещата им.

Младият келнер се появи с коктейла „Космополитен“ за Нора, след което се зае да им представя специалитетите в менюто. Трите пийнаха, похапнаха, посмяха се, поклюкарстваха на воля. Нора изглеждаше напълно щастлива. Успокоена и отпусната. До такава степен, че нито Алисън, нито Илейн можеха да се досетят, че през останалата част от вечерта мислите й бяха заети само с едно: смъртта на първия й съпруг — д-р Том Холис.

Или по-точно: с неговото убийство.

10.

Чаша с вода и един аспирин. Елементарна превантивна мярка против махмурлук заради питиетата, които погълна след вечерята с Илейн и Алисън. Нора никога не прекаляваше с алкохола, понеже се отвращаваше от мисълта, че може да изгуби контрола върху себе си. Но благодарение на веселата компания на Илейн и Алисън и приповдигнатата атмосфера този път тя си позволи да изпие повече от обичайното.

Не, по-добре две чаши вода и два аспирина.

Накрая нахлузи любимата си памучна пижама и се зае да тършува в долното чекмедже на внушителния си гардероб. Под дебелия слой от кашмирени пуловери се намираше старият фотоалбум.

Нора затвори чекмеджето и изгаси всички лампи, като остави да свети само лампата на нощното шкафче. Настани се удобно в леглото и разтвори албума на първата страница.

— Как започна всичко — прошепна тя на себе си.

Снимките бяха подредени хронологично — фото летопис на нейните преживявания с първата голяма любов в живота й — мъжа, когото тя наричаше д-р Том. Ето снимките от първия им уикенд в Бъркшир; концерта в Тенгълуд; снимките в апартамента им в хотел „Гейбълс Ин“ в Ленъкс.

На следващата страница бяха фотосите от конференцията на медиците във Финикс, където той я бе завел. Отседнаха в „Билтмор“ — един от любимите й хотели, но само ако те настанят в главната сграда на комплекса.

Следваха непринудените сцени от сватбата им в „Консървътъри Тент“ сред Ботаническата градина на Ню Йорк.

После идваше ред на медения им месец в Нейвис8. Това бяха едни от най-блажените седмици в целия й живот.

Междувременно спомените спонтанно се изреждаха в паметта й — празненства, вечери, забавни физиономии с гримаси пред обектива на фотоапарата. Нора неволно облиза горната си устна с езика си. Том имаше горна устна с извивка като тази на Елвис. Или може би като на Бил Клинтън?

Но тук снимките внезапно свършваха.

За да отстъпят на изрезките от вестниците.

Последните страници в албума бяха запазени само за статии от вестниците. Изпълнени с най-различни истории и некролози — вече леко пожълтели от времето. Нора ги пазеше всичките.

Изтъкнат лекар от Манхатън умира вследствие на лекарска грешка, съобщаваше „Ню Йорк Поуст“. Медик — жертва на своята професия, обявяваше „Дейли Нюз“. Както винаги, „Ню Йорк Таймс“ не си позволяваше пресилени заглавия, а само скромен некролог с лаконично заглавие: Д-р Томас Холис, виден кардиолог, почина на 42 г.

Нора затвори фотоалбума и остана в леглото само с мислите за Том и за това, което се бе случило. Всъщност то беше началото на всичко; нейният нов живот. Напълно естествено се замисли за Конър и Джефри. Погледът й се плъзна към лявата й ръка, на която в момента не се виждаше нито един от двата пръстена. Трябваше да вземе решение.

Инстинктивно започна да съставя наум списък със задачите. Грижливо подреден, без нищо излишно. В него изброяваше всичко, което й харесваше у единия, като го сравняваше със сходните качества у другия. Списък с две колони.

Конър срещу Джефри.

И двамата бяха толкова забавни. Разсмиваха я, караха я да се чувства специална. И още нещо не можеше да им се отрече: бяха великолепни в леглото — или където и да е другаде, ако им хрумнеше там да я обладаят. Високи и стройни, в прекрасна форма, красиви като филмови звезди. Не, всъщност бяха по-красиви от филмовите звезди, които й бяха известни.

Честно казано, Нора ги обичаше еднакво. Което още повече затрудняваше избора й.

Кого трябваше да убие?

Първи.

11.

Добре, сега вече нещата наистина ставаха опасни.

Наистина много опасни.

Туриста се настани край ъгловата маса в „Старбъкс“ на Западна двадесет и трета в Челси. Всички маси до една бяха заети от разни безделници и лентяи, но заведението бе безопасно и удобно. Може би дори именно защото наоколо гъмжеше от лентяи и дребни търгаши, пък и за три долара и нещо отгоре можеше да получиш нещо допълнително към кафето си. Например някоя дребна услуга.