Меден месец

Куфарът, който бе задигнал от тротоара срещу Гранд Сентръл Стейшън, сега лежеше на пода между краката му и той вече бе научил това-онова за него.

Първо: нямаше никакъв проблем да го отвори, понеже не беше заключен.

Второ: беше пълен с мъжки дрехи, повечето порядъчно омачкани, както и един кафяв кожен несесер с прибори за бръснене, напъхан на дъното.

Трето: в този несесер покрай обичайните принадлежности за бръснене бе открил нещо доста интересно — компютърно устройство от модела „Флеш-Драйв“9, от онези със софтуерно кодиране срещу непозволен достъп до съдържащите се в тях файлове. Точно заради тази миниатюрна дискета бе цялата дандания, нали? Смешно — устройството бе по-малко от пръста му.

Но такава дреболия можеше да побира доста много сведения. Тази със сигурност.

Туриста вече бе вдигнал капака на своя лаптоп „Макинтош“. Време бе да настъпи мигът на истината. Ако имаше достатъчно смелост. А той имаше.

А сега да започваме!

Включи устройството към компютъра.

Защо онзи мизерен дебелак трябваше да се прости с живота си на Четиридесет и втора улица?

Появи се иконата на устройството.

С мишката Туриста започна да копира файловете в своя компютър. Ето, започваме. Да, започваме! Сега ще може да проследи цялата верига, целия лабиринт.

Само след няколко минути Туриста вече бе готов да се заеме с изучаването на първия файл.

Тогава спря.

Едно хубаво момиче от съседната маса — с черни и червени щръкнали кичури по главата — му хвърляше любопитни погледи.

Туриста най-после погледна към нея.

— Нали си чувала за онази стара шега: аз ще ти покажа какво има във файла, но после ще трябва да те убия.

Момичето се захили.

— А какво ще кажеш за една друга шега: ти ще ми покажеш твоя, а аз ще ти покажа моя?

Туриста прихна от смях.

— Само че нямаш лаптоп.

— Тогава губиш — безучастно сви рамене тя и се надигна от масата, за да си тръгне. — Макар че си доста готин, задник такъв.

— Не е зле да си подстрижеш косата — ухили се в отговор Туриста.

Сега най-после можеше да се съсредоточи изцяло върху изписаното на екрана на лаптопа.

И така, време е да започваме!

Това, което видя на екрана, му се стори смислено — донякъде. Ако въобще имаше нещо смислено в този побъркан свят.

Файлът съдържаше имена на хора, техните адреси, както и имена на банки в Швейцария и на Каймановите острови. С една дума — офшорни10 банкови сметки.

Със съответните парични суми в тях.

Туриста набързо пресметна нещо наум.

Разбира се, полученият от него резултат бе приблизителен, но не се отличаваше кой знае колко от истинския сбор.

Малко над 1,4.

Милиарда долара.

12.

Ню Йорк може би е градът, който никога не заспива, но към четири сутринта дори и там все пак могат да се намерят квартали, в които будните се броят на пръсти. Подобно място бе мръсният, зле осветен паркинг край подземния гараж в долен Ийст Сайд. Заровената на пет етажа под земята бетонна грамада в този миг можеше да послужи като пример за пълна неподвижност. Като някакъв колосален бетонен пашкул. Единственият шум се ограничаваше до глухото бръмчене на флуоресцентните лампи по таваните на пустеещите етажи.

Разбира се, въобще не се чуваше нетърпеливото потропване на средния пръст на мъжа зад волана на един син „Форд Мустанг“ с изгасен двигател.

Вътре в мустанга Туриста погледна часовника си и поклати глава. Средният пръст на дясната му ръка продължи да почуква нетърпеливо по волана. Свръзката закъсняваше за срещата.

По-точно: с цели две денонощия.

Нима срещата ще се провали?

Да не би да са възникнали някакви затруднения? Явно беше точно така.

Десет минути по-късно два автомобилни фара най-после обляха със светлините си отсрещната стена край рампата на съседното ниво на гаража. Появи се микробус — бял шевролет. Отстрани се виждаше емблемата на някаква компания за доставки на цветя. Цветя от Лусил.

О, стига — каза си Туриста. — Камион за доставки на цветя?

Микробусът плавно се приближи към мустанга и спря само на шест-седем метра от него. Двигателят престана да боботи и от кабината изскочи висок слаб мъж, облечен в сив костюм, бяла риза и вратовръзка. Непознатият закрачи към мустанга. Вътре в кабината като че ли остана още един, но лицето му не се различаваше добре в сянката.

Туриста също излезе от колата си и пресрещна високия слаб мъж по средата между двете возила.

— Закъсня — рече той.

— А ти имаш късмет, че си жив — отвърна свръзката.

— Нали знаеш, някои експерти твърдят, че за това се изисквали много умения.

— Давам ти пет точки за изстрела. Казаха ми, че си го улучил точно в зоната на стопроцентовата смърт.

— Е, не беше кой знае какво постижение. Косата на онзи приятел бе пооредяла на челото му. Лесна мишена. Момичето добре ли е?

— Още го преживява, но ще се оправи. Тя е професионалистка. Също като теб.