Меден месец

— Също като теб! — провикна се таксиджията и заканително размаха пръст. После се извърна, погледна към Нора на задната седалка и ядосано поклати глава. Едва след това се успокои и продължи да шофира, сякаш нищо особено не се бе случило.

Нора поклати глава и се усмихна.

Толкова хубаво е отново да си у дома.

Таксито продължи лудешкото препускане в южна посока по Второ авеню към Долен Манхатън. След няколко пресечки, изминати в сравнително по-спокойна обстановка, шофьорът включи радиото. Предаваха новините по радиостанция „Канал 1010“.

Някакъв мъж с плътен сладък глас току-що привършваше четенето на извадки от доклада за последната криза с общинския бюджет, когато прекъсна насред фразата, за да обяви извънредно съобщение за поредния трагичен инцидент в центъра на града. След което даде думата на репортерка от мястото на събитието.

Само преди половин час възникнала някаква доста напечена, дори странна ситуация на ъгъла на Четиридесет и втора улица и Парк Авеню, точно срещу Гранд Сентръл Стейшън.

Репортерката описа как един мъж взел за заложница някаква млада жена, като с пистолет, опрян до слепоочието й, я заплашвал, че ще я застреля, но самият той минути по-късно бил застрелян от друг мъж, който според всички очевидци бил полицай под прикритие.

Само че когато полицаите най-после пристигнали на местопроизшествието, много скоро се установило, че въпросното лице няма нищо общо с полицията на Ню Йорк. Всъщност до този момент, изглежда, никой не знае кой е този мъж. След стрелбата той побягнал от сцената — но задигнал куфара, принадлежащ на убития похитител.

И докато репортерката обещаваше още разкрития, шофьорът въздъхна уморено и погледна в огледалото за обратно виждане.

— Точно от това се нуждаеше нашият град, нали? — промърмори той. — Още един бандит е останал на свобода.

— Съмнявам се, че всичко е било точно така, както го описаха — обади се Нора.

— Че какво друго може да бъде?

— Говоря за куфара. Каквото и да е станало, независимо от причината, очевидно е било свързано със съдържанието на куфара.

Шофьорът сви рамене, сетне кимна.

— Да-а, навярно имате право. И какво според вас се крие зад всичко това?

— Откъде да знам? — измърмори Нора. — Но мога да се обзаложа, че не става дума за мръсни дрехи.

9.

Някой някога бе казал нещо, което много бе допаднало на Нора, и тя го споделяше от все сърце: истинският живот почти винаги е съвсем различен от този, който водим.

Е, това обаче не се отнасяше за живота на Нора.

На ъгъла на „Мърсър“ и „Спринг“ в Сохо тя нареди на шофьора да спре, плати му и затътри куфара си към двуетажната сграда с изящна мраморна облицовка, в която се намираше нейният апартамент. Там някога се помещавал невзрачен склад, отдавна преустроен в къща с луксозни жилища. Това би звучало абсурдно за всеки друг град, но не и за Ню Йорк.

Нейно владение бе надстройката, простираща се на площ колкото половин етаж. С една дума, квадратурата бе много голяма, което обаче съвсем не бе попречило на Нора да я обзаведе със стил. Мебелите бяха само от Джордж Смит; подовете — застлани с полирано бразилско дърво; кухнята бе плод на дизайнерския талант на Погенпол. Уютно, тихо и елегантно — това бе нейното убежище. Нейното истинско единствено кътче на земята, където бих искал да бъда.

Всъщност съвсем малко хора, от които Нора истински се интересуваше, имаха достъп до това място.

До външната врата дежуреше стражът на Нора — керамична скулптура на гол мъж, метър и осемдесет, дело на Хавиер Марин.

Вътре тя бе оформила два по-интимни къта — единият, по-представителният, бе изцяло в бяла кожа, а вторият — по-семпъл, в контрастно черно. И двата проектирани от нея самата.

Тя обожаваше всичко в своето малко царство и за целта бе обходила антикварните магазини, битаци и художествени галерии от Сохо до Северозападното тихоокеанско крайбрежие, от Лондон и Париж до най-западналите селца в Италия, Белгия, Швейцария.

Никой не умееше по-добре от нея да подбира ценни старинни предмети.

Събираше сребро: притежаваше няколко безценни статуетки на Хермес, както и дузина масивни сребърни купи, които обичаше толкова много.

Събираше стъклени предмети на изкуството: старинни френски рамки за картини; кутии от матово стъкло в бяло, зелено или тюркоазено.

Събираше картини от подбрани колекции от прочути живописци и от изгряващи художници от Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин.