Меден месец

Пета част Бягство

103.

Това беше. Оказа се съвсем просто. Краят.

— Здравей, не мога да те позная без твоята раница, Фицджералд — рече Туриста.

— Много смешно, ОʼХара. Аз пък не съм ти благодарила, че ми спаси задника на Гранд Сентръл. Затова — моите благодарности. Мисля, че можех да се справя с него, но не съм сигурна.

Туриста се срещна с момичето с раницата на една маса в едно от заведенията за хранене на летище „Ла Гуардия“. Изнудвачът, продавачът трябваше да се яви в някоя от следващите минути. Ако нещо не се обърка, разбира се.

— Шантава работа, нали? Мислиш ли, че ще се появи? Продавачът? — попита тя.

ОʼХара отпи от своята картонена чаша с кока-кола от „Макдоналдс“.

— Само ако си иска парите, за което мога да се обзаложа. Така че два милиона долара са доста добра причина, за да се появи.

Фицджералд се намръщи и поклати глава.

— Да кажем, че продавачът наистина се появи. Но ние откъде ще разберем дали ще даде всичко, което притежава? Своите копия. Няма ли да се опита да ни изиграе?

— Искаш да кажеш, както ние се опитахме да изиграем него на тротоара пред Гранд Сентръл? По-точно, както стана с неговия покоен посредник.

— Забрави ли, ОʼХара, че той беше от лошите момчета?

— И аз все това си повтарям. Той е от лошите момчета, той е от лошите.

Точно тогава ОʼХара чу сигнала в слушалката, скрита в ухото му:

— Той идва. Знаем кой е. Този път идва лично.

Фицджералд, изглежда, все още не можеше да повярва:

— Че защо ще идва тук? Не се ли е досетил, че може да е капан?

ОʼХара се наведе към нея:

— Ами попитай него. Обзалагам се, че ще ти даде напълно задоволителен отговор.

На тяхната маса се настани мъж, наскоро прехвърлил тридесетте, в тъмносин бизнес костюм, с авиаторски слънчеви очила и с дипломатическо куфарче в ръка. Седна и започна без предисловие:

— И така, значи сте ми донесли парите?

ОʼХара поклати глава.

— Не. Никакви пари. Обаче не бързай да ставаш. Нашите хора са обградили цялата тази зона. Снимат те за Ю Ес Тудей и Тайм. По-конкретно за рубриката Последни вести от затвора „Синг Синг“.

— Правиш голяма грешка, приятел. Май наистина не разбираш, че този път сам се прецака — отвърна онзи с тъмносиния костюм и се накани да стане от стола.

Но ОʼХара рязко го дръпна надолу.

— Очевидно ние не споделяме това мнение. А сега ме изслушай, защото ще ти предложа една сделка. Ти няма да получиш никакви пари за файла, който си задигнал, а след това се опита да ни продадеш. Но в замяна ще ти бъде позволено да се измъкнеш сух от водата. Разбира се, оставяш куфарчето си заедно с всички копия, които си направил. Ние знаем кой си, агент Вайзелтиър. И ако отново се появиш пред очите ни или нещо от това се разчуе, ще те очистим. И не се шегувам, наистина ще те очистим. Ето, това е сделката. Не е много зле, нали?

ОʼХара впери пронизващ и нетрепващ поглед в лицето на мъжа с костюма, Вайзелтиър, който беше аналитик в центъра в Куонтико25 И крадец.

— Схващаш ли какво ти казвам? Загря ли?

Вайзелтиър бавно поклати глава.

— Не ви изнася да ме изправите пред съда. Не можете да си позволите всичко това да излезе наяве. Ето това съм загрял.

ОʼХара сви рамене:

— Ако отново се опиташ да ни изнудваш, ще те очистим. Ето това исках да загрееш.

И тогава той удари силно Вайзелтиър по челюстта. Едва не го срути на пода.

— Също както ти се опита да ме очистиш чрез онзи момък, представящ се за доставчик на пица в Плезънтвил. А сега се омитай оттук. Но ми остави куфарчето.

Все още потриващ с ръка подутата си буза, Вайзелтиър стана от масата.

Леко залиташе, но успя да се отдалечи от масата. С това срещата приключи.

Всъщност не всичко бе приключено. ОʼХара не можеше да спре да мисли — защото той знаеше твърде много за това, което всъщност се бе случило, нали?

Той бе надникнал в куфарчето, бе проверил информацията в устройството „Флеш Драйв“ и бе прочел откъса от статията, публикувана в раздела за Мода и светски събития в Таймс. След това бе събрал две и две. Получи някъде към 1,2 милиарда.

Но може би — само може би — това можеше да се окаже полезно за него.

А може би не.

Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

104.

— Здравей, ОʼХара.

— Здравей, Сюзън. Радвам се да те видя.

— Дори и при тези обстоятелства?

— Винаги. При всякакви обстоятелства.

Двамата се бяхме запътили към кабинета на Франк Уолш на дванадесетия етаж в сградата на ФБР в центъра на Манхатън. Сюзън и аз работехме под прякото ръководство на Уолш, макар в повечето случаи да бяхме причислявани към различни отдели. Това е лесно обяснимо, тъй като Франк Уолш контролираше едновременно няколко отдела в централата в Ню Йорк.