Мейдей

Един едър мъж, превързан здраво с предпазния колан, който очевидно го стягаше твърде силно, седеше на мястото си в туристическия сектор и крещеше с пълно гърло. Той изливаше яростта си срещу силния вятър, срещу летящите предмети и срещу съдбата, която му бе изиграла толкова ужасна шега, изпращайки го точно на този самолет за първия му презокеански полет. Беше наблюдавал полуразсъблечената си съпруга да изхвърча от една от седемте тоалетни и, бягайки, премятайки се и летейки във въздуха, да изчезва през дупката. Беше я чул да крещи името му, когато прелетя край него, видял бе ужаса, изписан в изпълнените й с недоумение очи. Мъжът изведнъж разкопча колана си и скочи на крака. Веднага бе повлечен от ураганния въздушен поток. Разперил широко ръце и крака, той прелетя над седналите пасажери, блъскайки се в главите им. Едрото му тяло долетя до дясната дупка и се блъсна с все сила в назъбения алуминиев корпус. Острите ръбове прерязаха гърлото и отсякоха лявата му ръка, а след това струята го изхвърли навън от кървящия и умиращ самолет.

* * *

От тоалетните с отворените врати бликаше вода, която изтичаше от кранове и казанчета. Долу, в търбуха на гигантския лайнер, съдържанието на контейнерите с отпадъчни продукти потече обратно и започна да се излива през сифоните на мивките и тоалетните. Тръбите и крановете в кухненските помещения се спукаха, мивките се напълниха и започнаха да преливат. Вратите на кухненските шкафове и хладилниците се отвориха и съдържанието им се изсипа по пода на боксовете, а оттам пое към пътническия салон. В багажното отделение започнаха да гърмят дезодоранти и други контейнери, съдържащи въздух под налягане. Кучетата и котките, които пътуваха там, започнаха да дерат с нокти и да блъскат като обезумели по стените на клетките, в които се намираха.

Вратата на пилотската кабина, която се отваряше навън, известно време удържа на натиска благодарение на ключалката и здравите алуминиеви панти. Разликата в налягането между кабината и салона обаче бе толкова голяма, че вратата скоро се откъсна и падна в салона.

Капитан Стюарт чу силния шум и разбра, че вратата я няма. Внезапно всички незакрепени предмети в кабината — карти, моливи, чаши за кафе, шапки и сака — излетяха във въздуха, минаха през отворената врата, завъртяха се из салона и изчезнаха надолу по стълбището. Тялото на Стюарт се залепи за облегалката на стола. Той разпери ръце над главата си, часовникът му се откопча и отлетя. Капитанът свали ръце и сплете пръсти в скута си с надеждата, че силата на въздушната струя ще намалее. Опитваше се да успокои ударите на сърцето си, което блъскаше с все сила в гърдите му. Овладя препускащите си мисли и се опита да възстанови случилото се през последните няколко секунди. Спомни си, че бе почувствал разтръскване, предизвикано от сблъсъка с нещото, причинило катастрофата. Стюарт обаче нямаше и най-малка представа какво е то. Онова, което знаеше със сигурност, бе, че автопилотът все още функционира и самолетът е под контрол. Погледна бързо към Маквери, а после се извърна назад, за да види и Феслър.

— Какво стана? — изрева той.

Маквери се взираше безмълвно в уредите по контролното табло пред себе си.

Феслър гледаше към отворената врата и не отговори на зададения въпрос.

— Спускаме се — изкомандва Стюарт и рязко затвори лостовете, контролиращи мощността на четирите двигателя, след което изключи автопилота и бутна напред кормилото на контролния лост. Самолетът рязко заби нос надолу. Но при невероятно високата скорост, с която летяха, това само забави първоначалното им спускане. Започнаха бавно да се снижават. Стюарт не сваляше поглед от висотомера. Намираха се на четиридесет и осем хиляди фута. От момента на удара бяха изминали петдесет секунди.

Стюарт бързо обходи с поглед индикаторите на таблото. Показателите за пилотската кабина бяха все още добри, макар че вече бяха изгубили повечето от кислорода в кабината. Първото му предположение бе, че някоя от вратите на самолета се бе отворила по някакъв начин. Погледна към лампичките върху таблото. Според тях всички врати бяха затворени. Да не би да имаше отворен прозорец? Не. Декомпресията бе твърде бърза, а и от какво бе предизвикано разтърсването на самолета, което бе почувствал? Бомба. Трябва да е бомба, помисли си той. Какво ли става там, отзад?

Стюарт погледна висотомера за кабината — уреда за измерване на диференциалното налягане — който показваше на каква височина съответства налягането в кабината. Стрелките на висотомера се въртяха като на часовник с развалена пружина. Налягането в кабината, което винаги се поддържаше в граници, съответстващи на атмосферното налягане на десет хиляди фута височина, сега показваше деветнадесет хиляди фута. Губим налягане. Трябва да го уравновесим. Самолетът губеше въздуха, който бяха взели със себе си от земята и благодарение на който можеха да дишат спокойно на височина от шестдесет и две хиляди фута. Той очевидно излиташе през някакъв голям отвор в корпуса на техния Стратън.