Мейдей

В резултат на намалената си скорост на движение ракетата придоби въртеливо движение, когато достигна до третата редица седалки. На излизане от самолета опашката й се вирна нагоре, удари се в страничната стена на корпуса и образува в него продълговат отвор, висок почти осем и широк почти шест фута. След това се преобърна в пространството, повлякла още метални отломъци и човешка плът след себе си. Изразходила енергията си, ракетата измина съвсем малко разстояние, след което се залюля неподвижно и започна дългия си път надолу към Тихия океан.

* * *

Първият звук, достигнал до ушите на Джон Бери, беше някакъв неясен шум — сякаш огромна купчина метални листове се бе стоварила с дрънчене на земята. Той почувства, че самолетът леко се разтресе. Преди още да е успял да вдигне глава от мивката, се чу друг, по-различен шум, който му напомни за грохота, причинен от отворен прозорец на влак, летящ с висока скорост през тунелите на метрото. Бери бързо се изправи и за момент замръзна неподвижно, опитвайки се да възприеме всички заобикалящи го звуци. Самолетът продължаваше да лети стабилно по курса, водата продължаваше да тече от крановете, лампите светеха, а силният грохот бе поутихнал. Всичко изглеждаше нормално, но нещо — инстинктът му на пилот — му подсказваше, че вече пътува в обречен самолет.

* * *

Отвън, в салона, огромното количество сгъстен въздух започна да излиза през двете зеещи дупки в корпуса на самолета. Всички по-малки и незакрепени предмети — очила, подноси, шапки, вестници, куфарчета — незабавно литнаха из салона. Част от тях се спряха, закачили се за някой неподвижно закрепен предмет, а останалите излетяха навън.

В продължение на една безкрайно дълга секунда пътниците продължиха да седят неподвижно, абсолютно неспособни да проумеят онова, което се бе случило току-що. Умовете им никога преди не се бяха сблъсквали с нещо подобно. Обичайните за такива случаи реакции — ускорено сърцебиене, приток на адреналин, страх или опит за бягство — този път отсъстваха. Хората посрещаха с абсолютно мълчание ужасния тътен на свистящия въздух.

Въздушният поток, подобно на огромна приливна вълна, набираше скорост.

Едно бебе бе засмукано от ръцете на изненаданата му и втрещена майка. Малкото телце прелетя над главите на пасажерите и излетя през дупката към безкрая на пространството.

Някой изпищя.

Три деца, пътуващи без придружител, момче и две момиченца, настанени на места 13H, 13J и 13K, които се намираха в близост до отвора в дясната стена на корпуса, бяха пропуснали да закопчаят предпазните си колани. Свистящата въздушна струя ги изтръгна от местата им и те, крещящи от ужас, излетяха в небитието.

Ужасните сцени и звуци постепенно достигнаха до съзнанието на оцелелите пътници и всички започнаха да пищят като обезумели.

Една тийнейджърка, настанена на място 18D, близо до лявата пътека, изведнъж се озова на пода, стиснала с все сила металния корпус на седалките. Цялата седалка се бе откъснала от първоначалния удар и сега заедно с момичето се стовари на земята. Предпазният колан не издържа и седалката се плъзна напред по пътеката. Момичето изпусна металния корпус и беше повлечено напред от невидима, но страховита сила. Дългата руса коса на девойчето се развяваше след него, полата и блузката му се изхлузиха от телцето му. С изпълнени с ужас очи момичето продължи да се бори с невидимата стихия, която искаше да я завлече със себе си. С все сила момичето заби нокти в килима, но свистящият въздух неотклонно я влачеше към зейналата в корпуса дупка.

Писъците й останаха нечути дори и от пасажерите, които седяха едва на няколко инча от пътеката, върху която тя се бореше за живота си. Грохотът, причинен от въздушната струя, бе толкова силен, че вече дори не се възприемаше като звук, а като някаква материална сила, която изтръгва хората от местата им. Зловещите събития в пътническия салон напомняха на кървава и страховита пантомима.

Някои от болтовете, които придържаха други повредени седалки към металните им корпуси, започнаха да поддават. Няколко редици седалки се отскубнаха една след друга и се понесоха вкупом към дупките в корпуса. Група от четири седалки с привързани към тях пасажери се заклещи в по-малкия входен отвор като почти го блокира и по този начин увеличи силата на засмукване през голямото изходно отверстие в дясната страна на корпуса. Пред него се струпа цяла камара от седалки, които се тълпяха една връз друга подобно на парашутисти, очакващи нервно реда си да полетят в нищото. Една друга летяща седалка се блъсна в тях и реши проблема със задръстването. Седалките една след друга излетяха в пространството заедно с прикованите към тях пътници, които пищяха от ужас, ритаха с крака и безуспешно се опитваха да се хванат за нещо, да се задържат.

* * *