Мейдей

Направляващата система на ракетата Феникс работеше върху проблема. Двете електронни изображения поставиха устройството в затруднение. В съответствие с логическите и приоритетни принципи, заложени в паметта на ракетата и формулирани в една заседателна зала, отстояща на хиляди мили разстояние, електрическият поток задейства друго устройство. Ракетата Феникс A1M-63X, благодарение на подобрената си маневреност и способност за проследяване на целта, претърпя лека корекция на курса.

— И се насочи към по-голямата цел.

2.

Джон Бери влезе в тоалетната и погледна отражението на лицето си в огледалото. Прокара пръсти през кафявата си коса, прошарена от сиви кичури. Около очите му се забелязваха бръчки. Въпреки това изглеждаше доста добре за своите четиридесет и една години.

Някои от жените, с които общуваше в кънтриклуба или в службата, го описваха с думи като интересен, чаровен или солиден. Знаеше, че от него се очаква да направи първата крачка и да се опита да свали тези жени, но той просто нямаше желание за това. Опита само веднъж. С една колежка от търговския отдел. Опитът се оказа пълна катастрофа.

Джон Бери се замисли за баща си — нещо, което често му се случваше напоследък. На четиридесет и една години баща му бе имал любяща съпруга, четири лоялни и признателни деца, църквата си, квартала, в който живееше, страната, която обичаше, и собствения си малък бизнес, който му носеше огромно удовлетворение. Но това се бе случило в друго време. И в държава, различна от днешната. Джон Бери не притежаваше нито едно от тези неща, а и едва ли щеше някога да ги получи. Въпреки това вярваше, че има изход от положението. Би могъл да напусне Дженифър и да започне живота си отначало. Също като толкова много негови приятели, които вече бяха успели да се разведат. Тогава поне щеше да има някаква надежда. Всеки път, когато летеше със Скаймастър, размишляваше върху това. Но кой знае защо не бе сигурен, че ще намери сили да го стори.

Бери си припомни разговора, който бе провел със стюардесата. Защо го бе направил? Коя, по дяволите, беше Шарън Крендъл? Преди час дори не подозираше за съществуването й. Тя нямаше да разреши проблемите му. Но благодарение на нея се бе почувствал по-малко самотен, изпитал бе чувство за принадлежност към останалата част от човешкия род.

С периферното си зрение улови проблесването на някаква светлина. Бяха му нужни няколко секунди, за да осъзнае, че светеше лампичката над вратата, която го приканваше да се върне в салона. Бери знаеше, че в салона е светнал и надписът за затягане на коланите. Като пътник, врял и кипял в летенето, той намери това за странно, тъй като полетът протичаше съвсем гладко. Помисли си, че вероятно пилотите са били предупредени за очакващи ги напред неблагоприятни климатични условия. Изобщо не му хрумна, че Стратън е единственият пътнически самолет, който лети по този маршрут и на тази височина. Мислите му бяха заети с Шарън Крендъл. Сега, когато бе светнал надписът за затягане на коланите, тя вероятно щеше да остане при другите стюардеси. После пък щеше да стане време за сервиране на обяда. По дяволите! Той се зае да мие ръцете си, пренебрегнал напълно премигващата над вратата лампичка.

* * *

Лейтенант Питър Матос продължаваше да се взира в радарния екран с надеждата, че втората цел ще изчезне. Знаеше, че е длъжен да докладва. Часовникът на таблото отмерваше отлитащите секунди. Те очакват включването ти, Матос. Той неохотно плъзна палец към бутона за радиовръзка.

— Полет три-четири-седем до Базата.

— Докладвай, три-четири-седем — откликна веднага Лумис.

— Аз… имам известни затруднения с изображението на мишената. Ще забавя второто изстрелване. Очаквайте включване.

— Ясно. Край.

Гърлото на Матос пресъхна. Заобиколил бе проблема. Беше излъгал. Но ако най-лошото наистина се бе случило, то нищо не би могло да спаси другия самолет — в случай че вторият радарен сигнал идваше от самолет. От друга страна, ако всичко се дължеше на отклонения в работата на електронната апаратура, не се налагаше да споменава нещо повече от онова, което вече бе докладвал. Проблеми с изображението на мишената. Шефовете на Нимитц вероятно вече бяха започнали да хапят устни от притеснение. Спокойно, Питър!

Отново погледна екрана с надеждата, че проблемът се е разрешил от само себе си. Но там продължаваха да премигват две цели. По-слабият сигнал мина точно пред по-силния и изчезна от екрана в посока югозапад. По-силният сигнал продължи неотклонно да следва курса си. Матос отново си напомни, че никакви маневри не бяха в състояние да спасят тази цел от поразяване. Направляващата система на Феникс A1M-63X вече бе избрала по-големия обект. И той щеше да бъде поразен. Феникс щеше да преследва жертвата си докато я унищожи. Това е всичко, което ракетата знаеше и за което беше създадена.