Мейдей

— Мишената беше изстреляна. По наши изчисления ще навлезе в твоя район след приблизително две минути. Статусът на операцията е Фокстрот-Алфа-Уиски. Повтарям: Фокстрот-Алфа-Уиски.

— Разбрано, База. Фокстрот-Алфа-Уиски.

Матос освободи бутона на предавателя и едновременно с това дръпна назад контролния лост. Фокстрот-Алфа-Уиски6. Щеше да види мишената и унищожаването й единствено върху радарния си екран, но въпреки това изпита чувството, че плячката го очаква там някъде. Сърцето му заби учестено. Самолетът зави рязко, Матос увеличи скоростта и почувства по-силното налягане. Изравни изтребителя в посока североизток и отново увеличи оборотите. Чувстваше се като рицар, устремил се към бойното поле.

Питър Матос, подобно на повечето военни, които не са били родени в континенталната част на Съединените щати, беше по-лоялен, по-патриотично настроен и по-съвестен от кореняците американци. Забелязал бе това още в самото начало на военната си кариера. Американските бойни знамена се бяха развявали в различни кътчета на земното кълбо — Германия, Гуам, Суецкия канал, Филипините — а младите мъже на страната се стичаха под тях, за да защитят интересите на страната си. Сред военните имаше кубинци, мексиканци, канадци. Но имаше и други офицери, които възприемаха армията на Съединените щати не просто като военна организация с огромни, но наложителни разходи, на която повечето хора с готовност даваха данъците, но не и синовете си. За мъжете като Педро Матос, който произлизаше от най-бедната прослойка в родината си, Пуерто Рико, армията беше истински дом. Тя беше неговото семейство и приятел. И той й бе посветил живота си.

Матос изпълняваше прилежно задълженията си, изучаваше наръчниците, внимаваше какво говори, не бягаше от отговорност, изразяваше личното си мнение само когато биваше изрично помолен за това и изпълняваше получените заповеди с ентусиазъм и без всякакво колебание. Изглеждаше като човек, който вярва, че всичко в живота му е наред, но, когато останеше сам със себе си, той тихичко се молеше на боговете и изразяваше надеждата си, че няма да бъде подминат при следващото повишение. Един такъв пропуск би могъл да означава край на военната му кариера, особено пък като се вземеше предвид фактът, че служи във Военноморския флот, и то в мирно време.

Гласът на Лумис го изтръгна от мислите му.

— Полет три-четири-седем, засече ли мишената? Матос погледна към радарния екран.

— Не още, База.

— Разбрано. Дръж ни в течение.

— Непременно.

Матос насочи мислите си към други, по-важни проблеми, но през цялото време държеше под око радарния екран. Беше убеден, че резултатите от този тест ще предопределят посоката на живота му за в бъдеще. Изпитанията бяха секретни. Това му бе казано от висшестоящите. Освен това бяха и незаконни. За това се бе досетил сам. Онова, което не можеше да разбере, бе защо бяха избрали точно него за изстрелването на тази ракета.

Новите ракети Феникс A1M-63X бяха прикачени на търбуха на неговия F-18. За теста ракетите бяха снабдени с фалшиви бойни глави от неръждаема стомана и титан, а целта представляваше свръхзвукова авиационна мишена, изстреляна на неколкостотин мили разстояние от един военноморски хеликоптер Херкулес C-130. Ако се абстрахираше от тези факти, Матос би могъл да си представи, че ще изстреля две истински ракети по посока на нападащ го руски бомбардировач Туполев или към някой китайски МиГ-21. Разбира се в момента и Русия, и Китай поддържаха приятелски отношения със Съединените щати, но подобно на повечето военни Матос знаеше, че приятели като тях могат само за миг да се превърнат в смъртоносни врагове.

Матос сведе поглед към радарния екран. Все още не виждаше мишената. Целта на днешната мисия бе да се тестват подобрените параметри на маневреността на новото оръжие. Нормалният обхват на радара от двеста мили бе модифициран и сега покриваше участък от петстотин. Веднъж изстреляна, новата ракета Феникс нямаше повече да се нуждае от обичайното насочване и проследяване. Според получените заповеди Матос трябваше да изстреля първата ракета, да я изчака да се стабилизира, а след това да изстреля и втората. Заповядано му бе веднага след това да завие на сто и осемдесет градуса и по най-бързия начин да се отдалечи от зоната на бойните действия. Новата самонасочваща се ракета щеше да открие мишената и без всякаква помощ от страна на Питър Матос щеше да продължи да я преследва до унищожаването й.