Мейдей

От тактическа гледна точка изстрелването на една такава ракета криеше много малко рискове за пилота. Изтребителят имаше възможност да се отдалечи на безопасно разстояние още преди вражеският пилот да разбере, че е бил атакуван. Матос обаче не беше съвсем сигурен, че това нововъведение му харесва. За изстрелването на това оръжие не се изискваха особени лични и професионални умения от страна на пилота, а и оставането в района на битката бе проява на по-голямо мъжество. При новите условия не съществуваше и най-малката възможност пилотът да зърне целта си и да стане свидетел на унищожаването й. Но всичките тези подробности бяха извън сферата на неговата компетентност и задължения.

Той съсредоточи вниманието си върху радара. В най-далечния край на екрана се появи слаб сигнал. Натисна бутона за радиовръзка.

— До Базата. Полет три-четири-седем. Предварително радарно засичане на мишената. — Гласът му беше спокоен, думите — кратки и ясни. Усмихна се, припомнил си филмите за войната, които излъчваха късно вечер по телевизията. В тях немските и японските пилоти крещяха като обезумели, докато американците и англичаните неизменно говореха с овладяни и дори отегчени гласове даже и когато самолетите им падаха с главоломна скорост към земята. Абсолютно хладнокръвие. — Чувате ли ме, База?

— Разбрано, три-четири-седем. Предварително радарно засичане на целта. Продължавай според инструкциите. Край.

Лейтенант Матос натисна един бутон върху контролното табло и вдигна поглед към процесора, контролиращ стрелбата. Електронен символ следваше радарния сигнал върху екрана. Матос остана загледан в него в продължение на няколко секунди. Изведнъж се появи още един сигнал. Матос премигна. Погледна отново. Вторият сигнал изглеждаше по-малък и по-слаб. И се намираше непосредствено зад първия. Фалшиво изображение, помисли си Матос. Сигурно някой неизправен транзистор или диод е прегрял с десета от градуса. Нещо от сорта. И преди бе ставал свидетел на такива отклонения във функционирането на електрониката. Както и повечето му колеги, пилоти на изтребители в ескадрилата. Наричаха ги фантоми или ангелчета. Фалшиви образи. Ехо сигнали. Обратни изображения. Рефлекторни образи от нечий радар. Отражения от повърхността на океана. Привидения, безплътни като облак от пара. Според съвременния технически жаргон биваха наричани още недействителни изображения.

Матос натисна някакъв бутон. Завъртя едно копче, за да настрои контраста на изображението. Вторият сигнал започна да затихва. След това изчезна. Сякаш се сля с първоначалния, по-силен сигнал, който — Матос бе сигурен в това — беше целта. Той натисна бутона на предавателя.

— Докладва полет три-четири-седем. Виждам целта съвсем ясно. Разстояние до мишената — четиристотин и осемдесет мили. Край.

В отговор долетя гласът на Лумис, който като всеки военен радист говореше спокойно и безизразно.

— Разбрано, три-четири-седем.

Матос се поколеба. Зачуди се дали да не спомене за фантома, но се отказа. Ако имаше нещо, което висшестоящите наистина не понасяха, това бяха докладите за несъществуващи проблеми. Той отново погледна към радарния екран. Добра цел. Щракна обезопасяващия прекъсвач и повдигна капака, който затваряше изстрелващия механизъм. Предстоеше му да осъществи най-дългообхватния обстрел с ракета въздух-въздух, извършван някога в армията.

Матос натисна бутона за радиовръзка.

— Изстрелвам ракета номер едно. — Изчака секунда, пое дълбоко въздух, а след това натисна бутона за изстрелване.

Ракетата Феникс A1M-63X се отдели от изтребителя F-18. В продължение на един кратък миг ракетата остана неподвижна — задействало се бе специалното забавящо електронно устройство, което задържаше оръжието и по този начин се избягваше опасността от евентуален сблъсък със самолета на Матос. След като съответният интервал от време изтече, в ракетата се индуцира микроволтова дъга. Електричеството потече по лабиринта от платки и най-накрая достигна целта си — съответните вериги бяха активирани и двигателят на ракетата бе запален.

В задния край на ракетата избухна оранжев пламък. Само след няколко секунди тя вече се движеше със скорост два пъти по-висока от тази на F-18.

Матос изпрати ракетата с поглед. Предстоеше му да започне процедурата по изстрелването на втората Феникс. Сведе поглед към радарния екран. Целта отново се бе раздвоила. Две цели. Матос започна да натиска бутони и да върти копчета, за да засили контраста на изображението. Нямаше промяна. Извърши същата процедура отново. Никаква промяна. Две отделни цели. Ако едната беше авиационната мишена, каква беше другата? Исусе Христе! Не можеше по никакъв начин да контролира самонаправляващата се ракета, която вече бе изстрелял.