Мейдей

— Добре — отвърна Слоун. — Това е добре. Нашите монитори продължават да показват мишената на височина от шейсет и две хиляди фута. Вероятно предавателният й механизъм е излязъл от строя вследствие на удара. По всичко личи, че ракетата само лекичко е закачила мишената. — Слоун знаеше, че без наличието на бойна глава, ракетата би причинила пълно унищожаване само при пряко попадение. — Продължавай да я следиш. Ще приемем, че показанията на нашите монитори не са точни.

— Слушам.

Нещо друго обаче безпокоеше Матос. Мишената не падаше достатъчно бързо. Собственият му изтребител можеше да пикира с по-висока скорост. Ако това наистина беше поразена авиационна мишена, която пада свободно, то падането й протичаше по доста странен начин.

Липсват ми данни, помисли си Матос. Той не разполагаше с цялата налична информация и поради това не виждаше смисъл в радарните изображения. Откъдето и да го погледнеш, батак! — това беше любимият израз на пилотите по време на компютърните им занимания в Пенсакола. Не прибързвай със заключенията! Емоционалните реакции са запазен периметър на цивилните граждани. Специалистите в армията се доверяваха единствено на данните. Технологичните нововъведения даваха възможност за внимателен поглед върху вече отминали събития. След като целият наличен материал бъде обработен и анализиран, техниците щяха лесно да разгадаят странните несъответствия, регистрирани по време на изпитанията.

Опасенията му се изпариха. Рутинните операции, които изпълняваше, му действаха успокоително. Докато се придържаше към установените практики и изпълняваше заповедите, нямаше от какво да се страхува. Отново възприе радарните изображения като елементи от видеоигра. Цялата операция все повече му заприличваше на партия шах с компютъра.

Ударът е променил формата на мишената, помисли си Матос. Тя вероятно се е изкривила под формата на метален парашут, който вече бе достигнал максималната си скорост на падане. И по-странни неща се бяха случвали. Матос си помисли, че капитан трети ранг Слоун правилно бе предположил, че ракетата само е закачила мишената. Това би обяснило подвеждащите й радиосигнали, които все още се получаваха на борда на Нимитц.

— Вертикалният скенер сочи височина от двадесет и пет хиляди фута — докладва Матос. Напрежението се бе уталожило, събитията започваха да придобиват смисъл. — Седемнадесет хиляди фута. В момента мишената се прихваща на тридесет и седем градуса вдясно от първоначалния й курс. Показвам…

Очите на Матос пробягаха по уредите и той замръзна, забелязал промяната. Случилото се бе твърде неестествено, за да бъде пренебрегнато.

— База, скоростта на падане на мишената намалява. — Гласът на Матос прозвуча по-високо от обичайното. — Скорост осем хиляди фута в минута. Падна на шест хиляди. Височината е четиринадесет хиляди фута. Скоростта падна на три хиляди фута в минута. Мишената преустанови падането и се установи на единадесет хиляди фута.

След няколко минути долетя гласът на Слоун.

— Не зная какво става там, три-четири-седем, но те съветвам да разбереш час по-скоро, по дяволите!

Матос не можеше да има вече никакви съмнения по отношение гнева и намеренията на Слоун.

— Слушам, База. Насочвам се към мишената. Ще се опитам да приближа достатъчно за визуален контакт.

Матос бутна дроселите напред. F-18 бързо набра скорост и го залепи за седалката. В душата му се бореха противоречиви чувства, но той се стараеше да ги потиска. Насочи цялото си внимание към изпълнение на непосредствената задача — да прихване движещата се мишена.

* * *

— Това е добър въпрос, капитане. Какво става там, по дяволите?

Рандолф Хенингс си позволи да даде воля на част от обхваналия го гняв. Твърде дълго бе изпълнявал ролята на безсловесно момче за поръчки. Пенсионер или не, Хенингс притежаваше качествата на истински лидер — мухлясали през последните години подобно на военните му униформи — които започнаха да вземат превес. Слоун бавно губеше контрол върху положението.

Хенингс реши, че не харесва капитан трети ранг Джеймс Слоун още от мига, в който стисна ръката му за пръв път. Той имаше вид на твърде пресметлив и жесток човек. Държеше се надменно и самоуверено и сякаш вярваше, че цялата вселена се върти около него, а светът е бил създаден единствено за негово лично удобство.

Слоун не обърна внимание на въпроса на контраадмирала.

— Ние поемаме оттук — обърна се той към старшина Лумис. Освободен от задълженията му, Лумис веднага излезе от стаята. — Нищо страшно не се е случило. Сигурен съм в това — додаде най-после Слоун и се извърна към Хенингс. — Но, ако все пак нещо се е объркало… не е нужно това да се разгласява. Ще извикам техника обратно едва след като ние двамата разрешим възникналия проблем. Какъвто и да е той.

— Не сме двама, а трима — поправи го Хенингс. — Не забравяйте пилота. Той знае повече от нас. Той е човекът, изстрелял ракетата. Ние тук не можем да получим много ясна представа… — той посочи електронната апаратура — … от това тук.