Мейдей

— Матос не е проблем — отсече Слоун. — Зная как да подбирам пилотите за съответните мисии. Зная на кого каква задача да поставя.

Рандолф Хенингс изгледа младия капитан, без да крие презрението си. Той не командва тези момчета. Той ги използва, помисли си Хенингс. Мъже като Слоун не бяха подходящи за работа в екип, нито пък бяха пригодни за командири на кораби или самолети.

— Да не се изненадате, ако някой от подчинените ви изведнъж реши да ви се противопостави и да тръгне срещу течението!

— Да се изненадам? Не, по дяволите. Ще бъда направо изумен!

В момента, в който изрече думите, Слоун осъзна, че е отишъл твърде далеч. Реагирал бе без да помисли, и то в момент, в който нищо не протичаше според предвижданията му. Думите му увиснаха в настъпилата тишина. Слоун съжали за казаното. Беше проявил излишно снизхождение.

Опита се да поправи грешката си. Усмихна се на Хенингс, след което се разсмя насила.

— Прав сте, адмирале. Те понякога наистина се опитват да плуват срещу течението. Всички го правим. От време на време.

Хенингс кимна, но не каза нищо в отговор. Ненавиждаше мисълта, че е свързан по някакъв начин със Слоун. Спомни си доброто старо време на Джон Худ — в ония години щеше да извика този офицер в каютата си и там щеше да му даде да се разбере. Мисли за мисията, напомни си Хенингс, цитирайки наум истините, които бе научил по време на дългата си военна кариера.

— Тук сме, за да вършим работа, а не да трупаме точки в наша полза — рече той. Пенсионираният контраадмирал се бе придържал към това свое убеждение по време на военната си служба. Върху него бе изградил и кариерата си. Той вярваше, че младите офицери не бива да се унижават и тъпчат, а тъкмо обратното. Човек дава най-доброто от себе си само когато е достатъчно мотивиран, за да го стори. Заплахите не водят доникъде.

Слоун изръмжа нещо неразбираемо в отговор и насочи поглед към конзолата с електронната апаратура. По принцип знаеше как да борави с тази техника. Трябваше само да си припомни някои детайли. Той бързо и компетентно огледа различните копчета и бутони — движеше се с увереността на хирург, извършващ рутинна операция.

Хенингс въздъхна. Може би се отнасяше прекалено критично към Слоун. Май бе твърде стар за подобни мисии. Времената се меняха. А настоящият тест бе поверен на Слоун. Не трябваше да се опитва да подкопава увереността му и да поставя методите му на работа под съмнение. Така нямаше да помогне на никого. Най-малко пък на флота.

— Само още няколко минути, адмирале.

Слоун си даваше сметка за раздразнението, обхванало Хенингс. Още един фактор, с който трябваше да се съобразява. Главната му грижа бе успешното завършване на мисията, но отношението на пенсионирания адмирал също не му даваше мира. Беше поставил лошо начало на взаимоотношенията си с възрастния човек и щеше да му се наложи да се потруди, за да заличи лошото впечатление, което бе създал за себе си. Успешното приключване на изпитанията щеше да му помогне в тази насока. Нищо не сближаваше хората така както общият успех.

Хенингс приседна на края на конзолата. Погледна безизразно към затворената врата на помещението.

Слоун се улови, че почуква с пръсти по стъкления циферблат на часовника, монтиран на централния панел. Размърда се. Изкашля се леко, за да прочисти гърлото си. Ако всичко вървеше по план, мисията щеше да приключи след по-малко от час.

— Още малко — обади се той, за да наруши тишината. — Матос всеки момент ще установи визуален контакт с нашата мишена.

* * *

Първият визуален контакт на Матос с мишената не донесе никакви изненади — тя представляваше само една черна точица, увиснала неподвижно на фона на синьото небе. Наблизо нямаше други предмети, с които да сравни големината й, и по тази причина размерът й не можеше да бъде решаващ фактор в случая.

Мишената поддържаше постоянен курс на триста четиридесет и два градуса. По време на падането бе намалила постепенно скоростта си и сега се движеше с триста и четиридесет възела. Изтребителят F-18, който летеше със скорост три пъти по-голяма от тази на мишената, бързо скъсяваше разстоянието между тях. Съвсем скоро щеше да я пресрещне.

Матос разделяше вниманието си между радара и предното стъкло, а сега, когато вече имаше визуален контакт с мишената, не сваляше поглед от нея.

— Три-четири-седем. Установих визуален контакт — докладва той.

— Прието — отвърна Слоун. В гласа му се долавяше нетърпение.

Матос не обърна внимание на нетърпеливите нотки в гласа му. Беше спрял да се притеснява заради Слоун. Вместо това се постара да се концентрира изцяло върху задачата, която изпълняваше. Правилният подход към всяка мисия изискваше пълен контрол над емоциите и личните съображения.